Кражбата на вода е криминализирано действие и се наказва с начисляване на преминалото през водоснабдителната система количество вода по незаконното отклонение за една година назад. При най-малък диаметър на тръбите това е количество на стойност няколко хиляди лева. Новите санкции по правилата в предложената на обществено обсъждане наредба - за отчитане и присъединяване към водоснабдителната мрежа, коментира Добромир Симидчиев, бивш зам.-регионален министър, изпълнителен директор на „Хидролиа“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

 "Тези разпоредби съществуват и в момента, тук става въпрос за засилване на контрола върху изпълнението им. Когато някакъв проблем се идентифицира, законодателят увеличава санкциите. 

Отклонението за кражба на вода е криминализирано действие. Когато се хване такова водно отклонение, операторът е длъжен за начислява количеството вода, преминало през съоръжението за една година назад, а това са няколко хиляди лева. Освен начисляването на това количество ще бъде прекъснато и отклонението".

Дори при електричеството, както и при водата, статистиката показва, че кражбите са разпределени по всички социални слоеве, коментира Симидчиев. Дори на глава от населението в средните слоеве са най-малко, но в групите на малцинствата и в тази на потребители от по-високия стандарт на живот те са по-висок дял. Не може да се каже, че са концентрирани само в една малцинствена група.

Проблемите на водоснабдяването и ползването на вода са много, те не са свързани само с кражби, а понякога - и с точното отчитане на водата. Именно това иска да реши тази наредба – да подобри начина, по който се случва това, каза още гостът.

"Има 2 основни принципа, по които се отчита водата в сгради с общо потребление. В западната част на Европа при отчитане операторът няма работа в самата сграда. Дори в големи блокове той стига до общия приходен водомер. Оттам нататък е решение на етажната собственост как да си разпредели сметките за вода. Другият е принципът с индивидуалните водомери".

В София – с 1,5 млн. жители, водоснабдяване се отчита на около 500 хил. клиента, или партиди, съобщи гостът. В град като Талин, който е 3 пъти по-малък от София, би трябвало да има около 150 хил. крайни потребители, а те са 18 хил. 

"Операторът изобщо не влиза в апартаментите. Ние от социалистическо време, когато се очакваше държавата да решава всички въпроси, сме допуснали да имаме индивидуални водомери. Изпуснали сме духа от бутилката и сега връщането е невъзможно. И хората смятат, че отговорността им стига до техния индивидуален водомер, но той служи единствено за разпределение на общото количество. Те имат отношение с оператора, но на практика участват в разпределението на водата в цялата сграда и ако има спорове, те трябва да ги решат".

Наредбата, предложена за обществено обсъждане, стимулира хората да имат индивидуални водомери с дистанционно отчитане. Закупуването им не е проблем и на пазара няма почти други, посочи Симидчиев.

"Винаги има някаква разлика между общия водомер и отчетеното от индивидуалните, която е прието да се нарича „общи нужди“. Досега разпределението на „общите нужди“ ставаше пропорционално на потреблението на клиентите – не съвсем справедлив принцип. Става дума за консумация в мазета, на междуетажни пространства и не е базирана на консумацията по водомерите. Наредбата наказва хората, които не са осигурили достъп, и стимулира хората, които са изрядни".

Да се сменят веднъж на 10 години водомерите предвижда още наредбата. Наказанието е насочване на общите сметки към неизрядните водомери.

Тъй като разходът за вода не е от най-високите разходи, неглижирането на темата е довело до факта 10% от населението да нямат индивидуални водомери. Те са предимно в големите и в по-старите жилищни блокове.

Още за наредбата – гледайте във видео материала.