Дигиталните приложения и услуги в сектора на туризма са предизвикателство не само пред бизнеса, но и пред законодателните институции. Това мнение застъпи Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Коментирайки предложената наскоро нова услуга за пътешественици - адаптиран за мобилни устройства сайт, който да помага на туристите бързо да открият атракции, заведения, места, и активен в Барселона, Амстердам, Мадрид и Лондон, както и в американските Чикаго и Ню Йорк, Райков подчерта нарастващата роля на "дигиталния турист". Заедно с това възниква въпросът могат ли пътешествениците да се възползват от предложенията на технологичните компании при защитени права.

"Предизвикателството не е само за контролните органи, но и за самия бизнес, за който традиционната форма на работа с туроператори се неглижира и става възможно един отделен индивид сам да организира своето пътуване. Това е предизвикателство и пред законодателните органи - на ЕС и на страните членки, новите ситуации изискват нови законодателни решения. И сега съществува нормативна уредба, по която можем да извършваме контролна дейност, но с появата на такива приложения се изисква и допълване на законодателните мерки. Има специален раздел в Закона за защита на потребителите, който преповтаря директивата за потребителските права относно договори от разстояние. В тези сайтове трябва да има обширна информация за самия потребител, за да вземе той информирано решение. Същото е и по отношение на дигиталните приложения, с които се организират туристически дейности". 

„Съществува и към момента нормативна уредба, по която може да бъде осъществявана контролна дейност. Но с появата на подобни приложения и различни цифрови услуги следват и законодателните мерки”, посочи Райков. Той обясни, че в хармонизирания с европейското право Закон за защита на потребителите има специален раздел в, който касае именно договорите от разстояние. „На тези сайтове най-малкото трябва да има информация за потребителя, за да може той да вземе осведомено решение. Но тези цифрови продукти трябва да отговарят и на други изисквания, защото много често бизнесът върви по-напред и в някои случаи се използват, да не кажем лъжливи или заблуждаващи, но донякъде нечестни практики”, изтъкна Райков.

Той даде пример с наскоро нашумелия случай с платформа, която даваше възможност за избор на хотел при уж безпристрастно предлагане на най-изгодна цена, а всъщност се оказа, че в резултатите от търсенето се дава приоритет на търговците, които заплащат най-много за кликване. „Важни бяха парите, които съответен хотел заплаща на самата платформа, за да излиза по-напред. Така на практика потребителят избира по-скоро измежду хотели, които са си платили повече за това”, коментира Райков. Той подчерта, че новото потребителско законодателство предстои да уточни тези важни моменти. Например, че платформите – когато става въпрос за избор – трябва ясно и достъпно да посочват критериите, по които става изборът и дали за това си плаща самият търговец.

Райков коментира и наложеното през миналата седмица от ЕС задължение към платформата Airbnb да обявява пълната цена на нощувката, заедно с всички допълнителни такси. По думите му досегашната практика е била в разрез с изискването на потребителското законодателство за обявяване крайната цена на предлаганите услуги. Това се дължи на бурното развитие на т.нар. споделена икономика, за регулирането на която европейските институции търсят подходящи начини. „Друг положителен момент в развитието на добилата популярност платформа, е че след намесата на ЕС вече се посочва кой е Вашият наемодател. Дали това е търговец, чиято дейност е да отдава под наем или да извършва туристически хотелски услуги, или физическо лице. Важно е от гледна точка механизмите, по които потребителят може да защити своите права при възникване на спорове в единия и в другия случай”, коментира той.

Жалбите в туризма са в най-големия си дял за несъответствие на това, което е предложено на съответния сайт или услуга, и това, което реално са получили потребителите. Най-често става дума за несъответстваща реклама, каза още Райков. По думите му се предлагат хотели в категория 4 звезди, а реално са в категория с 3 звезди. Или се предлага пакет от допълнителни услуги, за които не е посочено, че допълнително се заплащат, т.е. това е нелоялна реклама. 

Сайтовете и приложенията са направени, за да печелят, но в дигиталния свят потребителите не заплащат за ползването на приложението, а за сметка на това дават лични данни. "Вместо пари ние заплащаме с лични данни. Дори в новинарски сайт "бисквитки" ползват личните ни данни", коментира още Райков.

Още по темата и за новите проверки на КЗП - гледайте видеото.