Идеята по предложението на Европейската комисия (ЕК) за повишена субсидия за пчеларите през следващия програмен период е тя да се реализира чрез подкрепа на пчелоопрашването. Това каза Михаил Михайлов, председател на Обединен пчеларски съюз, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Повод на гостуването на Михайлов беше предложението на ЕК за увеличение на европейската субсидия за пчеларите от 36 млн. евро на 60 млн. евро годишно за периода 2021 – 2027 година.
На практика и регистрираните като земеделски стопани пчелари, и другите, които не са регистрирани, еднакво опрашват с пчелите си културите, посочи гостът. Как ще бъде разпределена повишената субсидия за националните пчеларски програми за периода 2021 - 2027 година ще реши държавата, каза още той.
„Още през миналия месец в Дома на Европа в София се състоя среща, на която се обсъдиха новите аспекти на общата селскостопанската политика през новия програмен период. Тогава се спомена, че се предвижда със 70% да се увеличи подкрепата за пчеларството, това е само предложение. Нас ни интересува под каква форма ще бъдат предоставени тези средства – идеята е това да стане чрез подкрепа на пчелоопрашването и екосистемните услуги. Опрашването на културите е естествената дейност на пчелите, за които досега не получаваме никакви средства. Има програми за субсидиране на пчеларите, но там принципът е друг, средствата се възстановяват, след като вече са инвестирани".
Михайлов посочи, че ниските количества на стоков мед са основният проблем през 2018 г.
"Сред най-сериозните проблеми, които обсъждат пчеларите през тази година, произтичат от ниските количества на стоков мед, годината не е медоносна, количествата на места са под критичен минимум, а това поставя в риск отглеждането на пчели, отразява се на възможността за реинвестиране от готовата продукция".
За преодоляване на евентуалния недостиг на мед на пазара са внесени количества от Китай и от Украйна, обясни гостът. Вносът има и негативни последици за българските пчелари:
"Големите количества внесен мед от Украйна остават в България, насищат пазара и пречат на реализацията на останалия от годината български произведен мед. Смятаме, че тези количества са големи и трябва да се намерят компенсационни мерки за българските пчелари".
Конкуренцията на Китай, като най-голям производител на пчелени мед, Михайлов коментира като присъствие на нашия пазар в нисък ценови диапазон, на мед с ниски физикохимични показатели.
Целия разговор вижте във видео материала.