В момента наблюдаваме едно много широко обсъждане в ЕС на това как ще си изпълняваме задълженията по Парижкото споразумение. И това неминуемо засяга всеки сектора енергетика, защото там са и голяма част от емисиите, които трябва да бъдат намалени, за да може да се справим с изменението на климата. Това каза Меглена Антонова от Greenpeace в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Димитър Вучев.

„Основната идея на ЕС е да преминем към нисковъглеродна икономика. Съответно повече въвеждане на възобновяеми източници, както и включване на потребителя като участник в производството на енергията и постепенно излизане на някои от най-замърсяващите мощности“.

По думите ѝ това от една страна ще се случва без да се застрашава сигурността на системата и затова се въвеждат различни видове плащания, за да може тези мощности да останат в системата в случай, че има нужда се покриват пикове през лятото или зимата.

„Само че там е ключът – до каква степен ще могат тези компании да оцеляват на този пазар или ще трябва да затварят постепенно, защото не са икономически способни да продължат да съществуват“.

„В Европа в момента има свръхкапацитет от мощности и затова едно от нашите основни настоявания е да се направи една общоевропейска оценка къде е този свръх капацитет, къде ще има нужда от оставането на тези резерви. Трябва да се разпредели по-равномерно, защото свръхкапацитетът не е равномерно разпределен в момента“, каза още Антонова. 

Според нея нямаме нужда от нови мощности, а по-скоро от повече връзки между държавите и повече оползотворяване на вече съществуващия ресурс.

„Смятаме, че по този начин може наистина да се види какви са възможностите без това да предизвиква проблеми в системата“.

Галина Александрова от 3e-news от своя страна коментира, че единна стратегия за енергетиката на общоевропейско ниво не е възможно на практика, докато не догоним технологичното ниво и стандарта на живот в страни като Германия, Австрия, Холандия и т.н.

„Първо, за да можем да вземаме фотоволтаична електроенергия от дадена компания, ние трябва да имаме съответните умни мрежи. Нивото на нашата инфраструктура в момента е катастрофално изостанало. Не само не можем да говорим за умни мрежи, ние не можем да си балансираме системата без базови мощности“.

Според Александрова за да се направят тези мрежи по-гъвкави, трябват огромни инвестиции.

„А те не могат да бъдат направени в рамките на десетина години, поради простата причина, че много ще натежат на цените на електроенергията“.