Климатичните промени ще повлияят върху добивите на основни култури като пшеница царевица и ориз. Такива проучвания има и на световно ниво, и ЕС също е правил. Трябва да стане ясен фактът, че земеделието е най-уязвимият сектор от промените на климата. Това коментираха Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа WWF и Ася Горчева, изп. длъжността изп. директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Живка Попатанасова.

"ЕС изведе нова методика за оценка на негативните ефекти върху земеделието и зърнопроизводителния сектор. Тази методика излиза от общия обхват на проблема и конкретизира конкретните точки, региони и ефекти върху земеделието", каза Стефанов. "Някъде може да има по-добра реколта, другаде по-слаба. Основните фактори, които идват от промените на климата са повече влага или повече суша. Тези екстремни нива обуславят загуби около 40% от продукцията на земеделците на глобално ниво. Ако няколко години се повторят загуби в размер на 40% намаление на добива това може да доведе до фалит".

"Новата методика на ЕС е базирана на 30-годишни данни и целят възможност за прогнози. Климатичните промени налагат да сме много адаптивни, да се правят предварителни прогнози, които да дават възможност да се реагира, за да се намалят загубите", допълни гостът. 

"Предварителните прогнози са една много важна, съществена част. През последните години се наблюдава все по-увеличена честота на екстремните метеорологични явления в това число по-горещи, по-сухи лета. Има и повече среден брой паднали градушки, като това се наблюдава и в региони, които не са били засегнати от това бедствие", каза от своя страна Горчева. "Отговорът на климатичните промени трябва да бъде адекватен, за да не се поставя под риск продоволствената сигурност и земеделската дейност".

Биологичните стопанства - може ли да бъде по-доходоносно за българското земеделие? Какви са плюсовете и минусите?

Очаквайте видео с целия коментар.