Над 80% от културните дейности са концентрирани на територията на Столична община. За реформата при сценичните изкуства се говори много, не е успешна тази реформа, която обхваща само около 30% от населението.  Това каза Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Живка Попатанасова.

"По данни на Евростат (за 2015) България е на върха на класацията в ЕС по отделяни средства за култура и отдих, като процент  от БВП, но когато говорим за свободно време, то в това се включват и разходите за спорт, например. Включително инвестиционни разходи. Това е почивно дело, отдих, религия и култура. Това са доста повече средства, отколкото сме свикнали да обхващаме като изследване за средствата за култура, които са 0,5% от БВП, тоест около 460 млн. лв. А в това голямо разширение, за култура, но и за спорт, религия, отдих и т.н. от държавния бюджет излизат над 1,5 млрд. лв.".

Едва 30% от българите са посещавали театър или друго събитие през 2016. При около 7 млн. население около 2 млн. са посетителите на театри, каза Андреева.

Трябва да обърнем внимание на културната политика и какво е важно за нас, например да има посещаемост на културни събития, добави събеседничката. "В мен възниква въпроса дали най-накрая това правителство ще спази един член от българската конституция, който гласи, че всички български граждани имат равен достъп до култура и изкуства. Това не се случва извън големите градове, като Пловдив, Варна, Бургас. Голяма част от населението на страната няма достъп до сценични изкуства. Това е едно голямо предизвикателство за културната политика, както и балансираното регионално развитие". 

Защо има повод да смятаме, че новата стратегия за културата има обхват подобен на този в т.нар. "зрял социализъм"? Какъв е икономическия принос на културните дейности? Има ли резистентно бягство от отговорности и обещания на политиците?