България се намира в изключително първична фаза на възстановяване на индустриалното си развитие като нация. Причината е, първо, неестествено протеклият индустриален преход през последните 25 години - от индустриално към постиндустриално общество. Това каза доц. д-р Косьо Стойчев, катедра "Регионално развитие" в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Иван Нончев. "За българската регионална наука неравенството между регионите в България е отдавна известно, но за пръв път Европейската комисия изработи доклад, в който показа цялата картина". 

"Не мога да приема резултатите от това проучване като особено драматични, защото ние се научихме да работим в една такава среда, в която сме напълно наясно, че имаме София и всички останали. Сравнявайки темповете на развитие в различните региони на България с останалите части на ЕС, забелязваме регионално развитие не на две скорости, а поне на три или четири, ако внимателно се вгледаме в мозайката на регионите".  

Поглеждайки структура на заетостта в България днес, виждаме, че страната прилича на постиндустриална държава, каза Стойчев. "Но това не е следствие на свръхпроизводство и свръхефективност на индустриалния сектор, които да са наложили трудовите ресурси да мигрират, както това се е случило през 60-те и 70-те години на миналия век, към третичните сектори на R&D, на изследванията и иновациите, където са високите заплати, многото свободно време и всички придобивка на свободното общество".

"Ние го направихме, защото България мощно се деиндустриализира през 90-те години. Това доведе до ужасяваща миграция и неспособност дори да стартираме нормален бизнес цикъл. Нашата страна се е върнала на конкретни локации. В Южния централен район Пловдив е на първо прагово ниво, което има потенциала да върне някакви инвестиции, и растежът трябва да започне от там. Бизнесът, естествено, е по-умен от администрацията, по-интуитивен, по-бърз и го осъзнава, затова директно инвестира в Пловдив". 

Защо в някои населени места човек има усещане, че е имало война? Какви са грешките в статистическите данни за безработицата и заетостта в България и на какво се дължат те? Какво е значението на факта, че изследването на ЕК не отчита секторността в българската икономика? Има ли надежда в интелигентната специализация, която да се превърне в двигател на производителността в България? Кои са четирите сектора, които ще бъдат двигател на икономиката през новото хилядолетие в света, и как България да се възползва от тенденциите?

Вижте целия коментар: