Иво Константинов e директор на офиса във Вашингтон на Американската търговска камара в България (AmCham). До 2022 г. той беше икономически съветник и търговско аташе към посолството на България в САЩ. Разговаряхме с него за това каква е структурата на българския експорт за САЩ, какви ще са преките и косвените ефекти от митата върху вноса в Щатите и какви възможности за българските компании ще се открият в период на търговска война между САЩ и Китай – двете най-големи икономики в света.

Христо Николов, Bloomberg TV Bulgaria:

По предварителни данни на НСИ през 2024 г. България е изнесла стоки за 2,2 млрд. лева за САЩ, като това е спад с близо 1,50% спрямо 2023 г. Търговското салдо на България спрямо САЩ е положително с 1,37 млрд. лв. Дайте ни повече яснота от какво се състои българският износ за Щатите?

Иво Константинов:

С удоволствие! От 14 години живея и дишам точно това – и в търговията, и в услугите. Нашият износ за САЩ е много здравословно диверсифициран в различни индустрии. Водещи са области, в които България е световен или европейски лидер като например - съставки и прекурсори за фуражни добавки и ветеринарни фармацевтични продукти, етерични масла, медта и слънчогледовите продукти. Към това прибавяме и малки ниши, които генерират впечатляващо високи обороти в износа ни - като коктейлните череши и оборудването за роботиката с висока добавена стойност. Имаме основание да се гордеем от нашите отношения със САЩ и в много години Съединените щати са най-големият експортен партньор на България сред страните, които не са съседни и не са част от Европейския съюз.

Още по темата

Българският пазар на нови мотоциклети е в подем преди търговската буря

Си планира визити в Югоизточна Азия в търсене на партньори в търговската война

Bloomberg TV Bulgaria: Бихте ли дали примери за български компании, които са намерили пътя и нишата, и изнасят своите продукти за САЩ в последните години?

Иво Константинов:

Откъде да започна! Може би от машиностроенето, което е наша голяма гордост и е пример за интегрирани вериги на доставки от двете страни на океана. Българо-американската компания „Милара“, основана от българи в района на Бостън - с две производствени предприятия в щата Масачузетс и едно в Пловдив - има напълно интегрирана верига на доставки за производство на роботи за полупроводниковата индустрия и е внедрена в един от най-стратегическите бизнеси в света: този на чипове и полупроводници.

При бързооборотните потребителски стоки имаме няколко български компании, които успяха да се брандират и се научиха, че продажбите в САЩ се правят с инвестиции в маркетинг, брандиране и позициониране в търговските вериги. Етеричните масла на „Алтея“-Стара Загора са може би най-добрият ни пример за брандиран продукт, произведен в България, който се продава не на нашите емигранти, а на американските потребители.

Огромни хранителни български компании с традиции като „Конекс-Тива“, като „Фикосота“ с няколко техни бранда - „Брускети Maretti“ е техният флагман в САЩ - успяха да проникнат не само на емигрантските пазари тук, но вече продават предимно на американци.

Още по темата

Българските износители трябва да бъдат предпазливи в ера на търговски войни

Продажбите на петрол набират скорост, докато търговската война тресе пазарите

Имаме и няколко примера на мултинационални компании с производствени бази в България като гръцката „Чипита“, която беше придобита през 2022 г. от Mondelēz. Те генерират огромен износ с произведени в България потребителски крайни продукти. Кроасаните 7Days се виждат във всяка бензиностанция в САЩ и в местните квартални бакалии 7-Eleven. Всички тези продукти идват от предприятието в софийския кв. „Казичене“. Има още много път да извървим и останалите български компании да последват стъпките им, особено да инвестират в маркетинг, което е решаващо тук.

Bloomberg TV Bulgaria: До момента САЩ са наложили три вида мита върху вноса от Европейския съюз, вкл. от България (25% за стоманата, алуминия и продукти, съдържащи двата метала, 25% за автомобилите, 25% за определени автомобилни части, които ще влязат в сила от май, а т.нар. реципрочни мита от 20% засега са отложени с 90 дни, като дотогава ще важат всеобхватните 10% мита). Как очаквате да реагират българските износители, разговаряли ли сте в последните дни с представители на такива компании?

Иво Константинов:

Разбира се! Напълно разбираемо е да са загрижени, но не и в паника, по няколко причини. Както ги съветваме и ние – предстои диалог между институциите и вероятни промени. Много е възможно това да не е последната дума от американската администрация и по ред причини да се направят отстъпки – в резултат на намесата на Конгреса на САЩ, диалог между институциите и последващи договорки. Може би това е целта на тези мита.

Българският бизнес няма да пострада прекалено много, защото това са мита за крайните обортни стоки за абсолютно всички наши европейски конкуренти.

В автомобилостроенето, стоманата и алуминия ефектът конкретно върху България ще е съвсем слаб, защото не са структуроопределящи за износа ни за САЩ. Американските производители на автомобилни компоненти в България снабдяват предимно европейските фабрики и в много по-малка степен американските. Дори ако изнасят за американския континент, то е по-скоро за Канада и Мексико, и тези мита нямат почти никакъв ефект освен върху малки (под 1 тон) електрически камиончета, произвеждани в България и изнасяни за САЩ. За съжаление, България от десетилетия не успява да постигне Свещения Граал на автомобилостроенето – крайното сглобяване (final assembly). Така че там ефектът няма да има.

Ефектът от общите мита върху всички останали стоки може да бъде понесен, ако инвестираме в маркетинг. Митническите сборове върху стоката са малка част от разходите, формиращи крайната цена - има много разходи за реклама, за дигитален маркетинг. Митата ще бъдат усетени от потребителите, но не толкова, колкото се опасяваме. Няма да са забранителни.

Загрижени сме може би за сегменти като етеричните масла - крайни потребителски стоки, които се изнасят за две големи компании в щата Юта с общ оборот от 7 млрд. долара годишно, чиято основна верига на доставки е в България. Там загрижеността ми е малко по-сериозна, но те няма как да преструктурират веригата си на доставки. И там американските крайни потребители ще понесат повишената цена, но тя няма да е забранителна и да промени драстично потребителските нагласи. В нашия случай няма да е толкова страшно.

Bloomberg TV Bulgaria: Много български компании участват в европейски вериги на доставки, при които крайният продукт се произвежда в страни като Германия или Франция и после се изнася за САЩ. В тази ситуация какви ще бъдат косвените ефекти за българските производители?

Иво Константинов:

Ще бъдат значителни не само в цифрово отношение, но и от гледна точка на подадения отрицателен сигнал – няма какво да се залъгваме и да се крием от действителността. Митата навреждат на крайния потребител, намаляват търговията, намаляват печалбите на компаниите, което се отразява върху разходите за иновации, за внедряване и развитие. Опасявам се много повече от реакцията, от предпазливостта на европейските ни партньори, изнасящи за САЩ продукти с български компоненти, отколкото от самото отражение върху цената.

Bloomberg TV Bulgaria: Преди време попаднах в интернет на ваша публикация в съавторство с други български изследователи, която се казва „Как да изнасяме за САЩ? Ръководство за българските износители“. В кръга на шегата сега планирате ли ново издание „Ръководство за българските износители във времена на икономически протекционизъм и търговски войни“?

Иво Константинов:

Американската търговска камара в България провежда серия от уебинари и събития. Наскоро проведохме събитие, на което поднесохме на българския бизнес (над 140 компании) именно това – как да направят продукцията си устойчива на такива „протуберанси“, вкл. в митническата и търговска политика на САЩ към Европейския съюз и България. Ние ще продължим да образоваме бизнеса – това е мисията и функцията на нашата камара. При добри инвестиции в маркетингово позициониране и наблягане на стоки с висока добавена стойност митата могат да бъдат преглътнати.

Bloomberg TV Bulgaria: Песимист или оптимист сте за бъдещето на българо-американските търговски отношения? Има ли и благоприятен сценарий за България от митата между САЩ и ЕС?

Иво Константинов:

Определено, ако знаем как да се възползваме от това - особено да се внедрим в съществуващи американски вериги на доставки от Виетнам и Китай. Имаме шанс, защото България е сред тези 3-4 страни от ЕС, които са запазили капацитет в тежко машиностроене, машинна обработка на детайли, хидравлика - в различни тежкоиндустриални и машиностроителни сектори, в които ние можем да заместим Китай в този момент. Аз съм по-голям оптимист от текущия диалог, който предстои между Европейския съюз и Съединените щати, отколкото за диалога между САЩ и Китай, който ще отнеме повече време със сигурност. Това е нашият шанс – Европа е по-близо до САЩ и географски, и културно. Това е нашият шанс в момента. Ние преговаряме с няколко отделни американски щата за търговски мисии в България именно за това: български машиностроителни предприятия за машинни компоненти да заместят досегашните китайски.

Bloomberg TV Bulgaria: Преди дни губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм нареди на администрацията си да търси нови международни стратегически партньорства и призова продуктите „Произведено в Калифорния“ да бъдат изключени от ответните мита, които страните биха наложили на САЩ. Възможно ли е отделни щати да заобиколят митата, които се налагат от администрацията на американския президент?

Иво Константинов:

Мисля, че това е много малко вероятно и ще е много трудно законодателно, защото външната и митническата политика са федерален прерогатив в САЩ. Скептичен съм, но това е сигнал от различните щати – не, че ще провеждат самостоятелна търговска политика, това е било опитвано в миналото от Ню Джърси спрямо ЕС и не се е случвало по законодателни причини. От друга страна това е сигнал, че те ще търсят може би индивидуално позициониране с Европейския съюз не толкова като мита, а като ускоряване и интензифициране на отношенията. Отделните американски щати имат свои министерства на икономиката, центрове за икономическо развитие, инвестиционни агенции и са много агресивни. Дори щати от вътрешността на страната като Арканзас, а не най-богатите по крайбрежията, имат свои офиси в Европа. Ние се опитваме да позиционираме България като партньор и на отделни щати. Досега сме правили мисии на Вирджиния и Алабама в България, Юта с авиокосмическата си индустрия беше в София преди няколко седмици, предстоят още такива. Но се съмнявам, че ще се стигне до самостоятелна митническа политика.

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Мълчанието е най-добрият ход на Лула в търговската война на Тръмп

Стармър: Работим да намалим бариерите пред търговията по целия свят