Светът се променя – геополитическите съюзи се трансформират, а търговските конфликти ескалират. В тази нестабилна среда българската икономика се стреми да бъде адекватна и да реагира навреме на глобалните предизвикателства. Въпреки несигурността промените носят и възможности. България трябва да се фокусира върху дългосрочни стратегически партньорства, които ще укрепят нейната икономическа устойчивост, това коментира Румен Радев, председател на АИКБ, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

В контекста на търговската война и въвеждането на мита, българските компании усещат както преки, така и косвени последици. Макар че търговският обмен със САЩ не е водещ, участието на български фирми в европейските вериги за доставки ги прави уязвими на глобалните промени. Според Радев е необходимо да се намерят алтернативи и решения, които да не разчитат единствено на протекционистки мерки.

„Никога решенията не се намират, като се въвеждат насрещни мита, съответно се предприемат такива защити. Това не са защити, това са доста агресивни и в крайна сметка, извинявайте за израза - глупави стратегии. По-скоро ние трябва да се върнем към други бази.“

Събеседникът смята, че ЕС по-скоро трябва да цели повишаване на конкурентоспособността си, работейки по цената на електроенергията в Европа, която е значително по-висока в сравнение с Азия и Северна Америка. Това поставя европейския, а оттам и българския бизнес в по-неблагоприятна конкурентна позиция. Събеседникът е оптимист за новите инициативи на Европейската комисия, насочени към възстановяване на конкурентоспособността на европейската индустрия.

Ключово предизвикателство остава и „Зелената сделка“, която трябва да бъде прецизно адаптирана, за да не се превърне в спирачка за индустриалното развитие. Според Радев подходът трябва да бъде балансиран, с добре подредени във времето стъпки, които да не водят до енергийни дисбаланси и икономически загуби.

„Когато говорим за зелени цели, ние искаме да живеем по-добре. Нека това обаче да го направим с умно, добре поставени приоритети и с добре подредени във времето стъпки.“

Националните планове в енергийния сектор са от съществено значение, въпреки че предизвикателствата често са регионални. В динамичната среда на енергийния пазар е важно да има стратегически насоки, вместо да се разчита на спонтанни решения. Особено в Югоизточна Европа, където инфраструктурните ограничения и геополитическите фактори влияят на свързаността, необходимостта от дългосрочно планиране е очевидна.

Един от основните проблеми в региона остава трансграничният капацитет. Историческите разделения между Източна и Централно-Западна Европа все още оказват влияние върху мрежовите възможности. Въпреки това, усилията за подобряване на свързаността продължават, като се работи в посока интегриране на националните енергийни мрежи в по-широк европейски контекст.

За да се възползва от увеличените разходи в сектора на отбраната в ЕС, България трябва да инвестира в развойна дейност и модерни производствени мощности. Необходимо е преходът към стандартите на НАТО да се разглежда не просто като задължение, а като възможност за повишаване на инвестиционния капацитет на страната.

„Ако българската отбранителна индустрия заложи на развойна дейност, на инвестиции в нови смислени производствени капацитети, то ще има полза.“

По отношение на сивата икономика в България, последните данни показват, че тя се задържа на нива от около 21-22% от БВП, след постепенен спад през последните десетилетия. Влизането на България в еврозоната може да бъде ключов фактор за допълнително изсветляване на икономиката.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

България има място на картата на термоядрения синтез

Споразумение за сигурност с Украйна е ключово за българската отбранителна индустрия

Сега е моментът ВМЗ-Сопот да се приватизира, а останалите да излязат на борсата

Производителите имат нужда от по-добра среда, а не от държавни магазини