Новата асоциация на създателите на съдържание ще има една основна задача: да обедини инфлуенсърите и да ги подкрепя в ежедневния им творчески и бизнес процес. Те имат нужда от правна и счетоводна подкрепа, от творчески хъбове, където да развиват своите дейности и да ги представляваме пред институции, ако се налага. Целта е да създадем по-професионална, по-прозрачна и етична среда за работа, от която да са доволни създателите на съдържание, бизнесите, които работят с тях и аудиторията, до която стигат посланията им. Това каза Радостина Христова, председател на Българска асоциация на създателите на съдържание, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

В България няма законова уредба, която да се отнася специално за инфлуенсърите. Дейността им попада частично под регулацията на Закона за радиото и телевизията, има насоки и от Националния съвет за саморегулация относно рекламното съдържание.

В края на януари т.г. Националната агенция за приходите (НАП) напомни на инфлуенсъри, блогъри, влогъри и други създатели на онлайн съдържание, че са задължени да декларират доходите си от дейността.

„Не мисля, че това е свързано с недеклариране на доходи от страна на създателите на съдържание, а по-скоро отразява увеличението на доходите в тази област. Нашите наблюдения са, че голяма част от инфлуенсърите нямат регистирани търговски дружества, което налага друг тип отношения с бизнеса – чрез граждански договори. Там е тънкият момент и с новата асоциация ние искаме да информираме и насочваме създателите на съдържание как да бъдат изрядни пред НАП“.

Ако има създатели на съдържание в България, които са в сивия сектор, ние искаме да ги изкараме оттам, да ги научим как да уреждат отношенията си с бизнеса и това да им позволи да се разрастват, каза събеседникът.

На въпрос дали има нужда от по-строги правила за инфлуенсърите в България, Радостина Христова отговори, че целта на асоциацията е да се създаде етична рамка (кодекс). Не искам да говорим за регулации, освен ако не са свързани с финанси и отчитане. Хубаво е да остане творческата свобода, но да бъде подчинена на основни правила: инфлуенсърите да не вредят на общността, която ги гледа и слуша, да не крадат съдържание, което е основен проблем, да обозначават рекламното си съдържание, за да не подвеждат аудиторията си, да не използват език на омразата и да нямат отрицателно влияние върху подрастващите, които прекарват много време в социалните мрежи и могат да се сблъскат с лоши практики на създателите на съдържание, каза тя.

„Искаме да обединим колкото се може повече създатели на съдържание, които да подпишат този Етичен кодекс, да спазват тези правила и да подобряват работната си среда, етика и онлайн съдържание.“

Виждаме и много по-сериозни проблеми, които са свързани с изкуствения интелект - чрез AI се копират хора, образи и звук. Популярни тв лица и инфлуенсъри стават обект на такава злоупотреба и това трябва да се регулира по някакъв начин, каза Христова.

Вече има случаи на фалшиви видеа, в които български инфлуенсъри уж рекламират продукти и услуги, които те никога не биха рекламирали. Най-често става въпрос за хазартна дейност. Това е казус и тема, с която трябва да се борим заедно, добави тя.

„Ограниченията за реклама на хазарт в електронните медии не виждам да важат за инфлуенсърите. Напротив, има бум в онлайн пространството, наблюдава се пренасочване на реклама от телевизии и радиа към създателите на съдържание. Затова ще настояваме инфлуенсърите да подпишат Етичния кодекс - за да виждаме по-малко съдържание от този вид. В случай, че някой подпише кодекса, а после ние видим, че прави съдържание, което вреди на обществото, можем да го изключим от асоциацията.“

Тепърва ще имаме много грижи с рекламите на хазарт. Те са агресивни, често не са обозначени като реклами и много често аудиторията им е под 18 години, което вече лесно може да бъде проследено. Тепърва трябва да вземем по-сериозни мерки за хазарта, заяви председателят на новата асоциация.

Нашата цел е да обединяваме хора, които са с обща ценностна система, обобщи Радостина Христова. Като други вредни за обществото продукти тя припомни казуса от миналата година с популярна личност (Диона), която рекламираше енергийни прахчета за смъркане. Има и лоши практики, свързани с реклама на вещества, на които се приписват лечебни и полезни свойства за тялото.

Много са темите, по които трябва да се опитаме да предпазим младежите и цялото общество. Като се обединим и започнем публично да говорим за тези казуси, тогава се надявам тези хора да бъдат изолирани и бизнесът да не работи с тях. Ежедневно се сблъскваме със събития, които уронват престижа на професията „инфлуенсър“, каза още събеседникът.

„Инфлуенсърите трябва много по-ясно и прозрачно да поднасят съдържание, когато то е платено и е част от рекламни кампании, вкл. на държавни институции. Това е залегнало и в Етичния кодекс на създателите на съдържание.“

Радостина Христова припомни случая с италианската инфлуенсърка Киара Ферани, която беше глобена с 1 милион евро за подвеждаща реклама. В глобален план тенденцията е за легализиране на инфлуенсърите като професията, за да носят те по-голяма отговорност за съдържанието, което публикуват.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Радикалната идея на Bluesky: Потребителите определят правилата на социалните мрежи

ЦИД: Руската пропаганда вече е фундаментална част от медийната среда в България

Аксел Брунс: Мъск превърна X в токсична крайнодясна платформа за дезинформация