В последно време се наблюдава голям интерес към нефинансовото отчитане и различните стандарти, свързани с него. Какво представляват тези 12 стандарта и какво се включва в тях коментира доц. д-р Марина Стефанова – директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в Стопански факултет на Софийския университет, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Въпросът е много актуален и отговорността на компаниите да отчитат не само финансовите си резултати, но и нефинансовите си въздействия е важен аспект на съвременната отчетност. Тези 12 стандарта са стъпка напред в теорията и практиката на отчетността. За мен това е важен момент в теорията, защото до момента бяхме свидетели на множество различни подходи в три основни направления: околна среда, социални взаимоотношения и управленски практики. Въпреки това те не бяха така добре структуриран и консолидиран начин, че да има обща логика за отчетността. Интегрираното отчитане, което обединява и финансови, и нефинансови данни, вече е факт и предоставя по-пълна и ясна информация за представянето на компаниите."

Първите два стандарта се отнасят до общата структура на отчетите и задължителните компоненти, като бизнес моделите на компаниите, начинът на създаване на стойност и веригата за доставки, каза Стефанова. Когато говорим за компаниите, не става въпрос само за тяхната производствена дейност, но и за въздействието им върху околната среда, биоразнообразието, водата и отпадъците. Други важни компоненти включват заинтересованите страни и стратегията за управление на рисковете, както и въпроси, свързани със социалното отговорно поведение, включително как компанията управлява своите служители, доставчици и местната общност.

Процесът на отчитане на компаниите включва определяне на рисковете и стратегиите за тяхното управление, определяне на стратегическите цели, които компаниите искат да постигнат, и реализация на конкретни инициативи за постигане на тези цели. Например, когато става въпрос за климатични промени, компанията трябва да оцени как те ще се отразят на бизнеса и да създаде стратегия за смекчаване на тези рискове. В допълнение, компаниите трябва да определят конкретни и измерими цели за постигане на устойчиво развитие и да имат процеси за наблюдение на напредъка.

"Европейската комисия подходи към малките и средни предприятия с две различни възможности. Първият вариант е доброволен стандарт за отчитане, който те могат да прилагат, и вторият вариант е задължителен за компаниите, листвани на борсата. Малките и средни предприятия, които не са листвани, може да започнат с доброволния стандарт и да отчитат тези аспекти, които имат значение за техния бизнес. Тези стандарти могат да обхващат 400 показателя за малките предприятия, което е значително по-малко от 1200 показателя за големите компании."

Малките и средни предприятия може да се изплашат от обема на показателите, но на практика, те не са толкова сложни, каза Стефанова. Много от тях вече използват подобни данни в своето вътрешно отчитане.

Например, числеността на персонала или въздействията върху околната среда могат да бъдат лесно проследени и отчетени. Показателите могат да бъдат адаптирани към спецификата на бизнеса и дори малките предприятия могат лесно да ги включат в своето годишно отчетност, което няма да им отнеме много време, ако вече използват вътрешни системи за събиране на данни.

Какви са ползите от тези стандарти за бизнеса и обществото може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

С пакета „Омнибус“ ЕС търси баланс между устойчивостта и конкурентоспособността

Компаниите вече провеждат ESG политики и ще го правят със или без регулации

Фирми от САЩ се противопоставят на рестриктивните ESG правила на ЕС

ESG доклади ще има за компании с над 1000 души, за другите – доброволен стандарт