Космосът е тежък сектор, който изисква дългосрочни инвестиции, и не е сфера, в която може да решите да правите нещо от днес за утре. Европа приоритизира своите слабости в космоса - тежките ракети за извеждане на много товари в орбита и пълната си зависимост от американските системи за наблюдение и разузнаване - като част от плана си за превъоръжаване. Това коментира Камен Илиев, директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО) към БАН, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Европейската космическа агенция (ESA) направи първата стъпка чрез програмата Copernicus, която беше много успешна. Но тя се фокусира изключително по проблеми, които са по близко до екология, климат, природни бедствия. Чисто военните аспекти, които космосът осигурява за отбраната, 90% от тях все още остават в ръцете на американците."

Вторият етап на Copernicus предвижда спътниците да имат такава разделителна способност за наблюдение, че да могат да изпълняват и отбранителни функции, добави Илиев.

Основната отбранителна функция на ЕС се възлага на НАТО, в която има много строго разпределение на отговорностите, и дори в настоящата ситуация не може да се говори за пряко съревнование и конкуренция в космическите способности, каза Илиев.

Идеята за засилване на европейската самостоятелност в отбраната и космическите аспекти на това усилие са от години, но последните събития и охлаждането в отношенията между ЕС и САЩ ще засилят неимоверно този тласък. Европа има стратегията, има технологиите и сега ще трябва да инвестира рязко и значително, за да ги развива във военно отношение, каза Илиев. Но това не означава да се работи без САЩ, добави той.

"Всички канали и взаимоотношения са налице, бизнесът ще продължава да сътрудничи, американците са заинтересовани. Тяхната сила е в системата за двойна употреба от програмата "Аполо" - всичко, което се инвестира в "Аполо", в рамките на до пет години влезе в икономиката. Този трансфер на технологията - от отбраната към цивилния живот - позволи да създават високоефективни системи, които имат голяма възвращаемост и които определят защо след това инвестирате пак в космоса."

Европейската стратегия и основните програми вече са известни. Една от тях, която вече е ход, е програматa IRIS2, която трябва да дублира програмата Starlink на Илон Мъск. България като страна от ЕС и член на Европейската агенция за космически програми (EUSPA) също участва в тези начинания, макар да не е член на ESA.  

IRIS2 ще осигури определена степен на независимост по отношение на критичните телекомуникации, както направи програмата Galileo за Европа по отношение на американската система GPS, обясни Илиев.

"Видяхте че Starlink дефакто предреши това, че Украйна не беше завладяна за пет дена. IRIS2 е подписан, определен е консорциумът, стартира програмата, и с тези решения от вчера (на Европейския съвет) ще бъде ускорена. Знаете как става ускоряването - увеличава се бюджетът."

В настоящата ситуация най-вероятно ще бъдат преразгледани всички планове и всички космически програми на Европа в сектор отбрана също ще бъдат ускорени, добави Илиев.

Как да ангажирени българските учени и компании в космически сектор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

ЕС отново пренебрегна Орбан и обеща повече помощ за Украйна

Шокът на Германия се превърна в гняв - и пазарите чуха

ЕС се съгласи да започне смекчаване на фискалните правила за отбраната

Лидерите на ЕС призоваха за революционна промяна на военната инфраструктура

Европа развърза кесията за отбрана - небесен щит, дронове, киберармия