Българо-американската компания „Сторид Дейта“ (Storied Data) е финалист в регионалния конкурс на Harvard Business School за стариращи и бързо растящи компании - New Venture Competition. По този повод разговаряхме с Радо Которов, съосновател и изпълнителен директор на компанията. През 2022 г. Storied Data стигна до финала в първото телевизионно стартъп състезание в България – „Дръзките“.

Bloomberg TV Bulgaria: Г-н Которов, какво представлява този конкурс на Харвардския университет и как решихте да участвате в него?

Радо Которов:

Подобни конкурси има много. Организират се или от университети, от различни големи компании или от инкубатори. Но Харвард си е Харвард – като име тежи най-много. Идеята дойде от там, че Румен Беремски, който е нашият изпълнителен директор за Европа, е един от първите българи, които са завършили MBA (Master of Business Administration) в Харвард. Като завършил университета (alumni), той получава информация за подобни инициативи и конкурси. Беремски каза: „Нека да участваме. Гледайки журито, гледайки другите компании, които са участвали, гледайки какво е станало в миналото, е доста престижно и би било добре за нас.“

Bloomberg TV Bulgaria: Как стигнахте до финала на регионалния конкурс? С какво впечатлихте журито?

Радо Которов:

Ние не знаем точния критерий на журито, но по време на разговорите те останаха изключително впечатлени от екипа на Storeid Data – като професионалисти с техническа и бизнес подготовка, с изключителни знания за пазара и твърде добър бизнес модел. Те наблягат предимно на това какви са нашите възможности да реализираме този бизнес при всички рискове, които има на пазара. Стигнахме до това заключение, защото те имаха много детайлни разговори с нас за това какъв е нашият марж на печалба, какво ни е ценообразуването, дали моделът е нов, дали попада в новите категории. Ние имаме интересно ценообразуване, подобно на HP едно време за print on demand – плати само за това, което си принтирал. Това влиза в новата схема, която компаниите изискват: да плащат само за това, което използват. Това го прави твърде лесно както за малки предприятия и индивидуални потребители, така и за много големи компании и организации. Гледаха бизнес модела, таргет пазара, маркетинга, цялата бизнес структура и това изигра доста голяма роля. Но като цяло най-много бяха впечатлени от екипа.

Bloomberg TV Bulgaria: Бихте ли обяснил този термин - що е то информационна логистика?

Радо Которов:

Това дойде от начина, по който се позиционираме на пазара като компания - което също много им хареса, тъй като влизаме в новите тенденции. В днешно време се говори много, че данните и информацията са новият суров петрол. Всички казват, че това е новото „черно злато“, че трябва да се работи върху него, че това е източникът за правене на пари. Освен това през 2023 г. Министерството на отбраната на САЩ определи информацията и данните за стратегическа сила. Те започнаха да говорят за информационна сила. Както има човешка сила, техническа и въоръжена сила, сега се говори и за информационна сила. Какво имам предвид от аналогията с петрола и силата - ние искаме да произведем продукт от информацията. От сурови данни да предоставим на крайния потребител един продукт от данни. Когато говорим за създаване на продукт, това означава събиране на сурови материали и данни, пакетирането им, доставката им до крайния потребител и поддръжката им. Ние имаме логистичен проблем, който не е физически като при петрола, а е дигитален.

Bloomberg TV Bulgaria: Какви са новите тендеции в областта на информационната логистика?

Радо Которов:

Новите тенденции, в които ние влизаме и за които се опитвахме да говорим отдавна, но някак си терминологията не беше уточнена, са две. Това е излизането на преден план на т. нар. headless системи (системи без глави), както и т.нар. оркестрирани системи от изкуствен интелект. Storied Data участва в тези две тенденции като цяло. Да обясня първо какво са системите без глави: идеята за тях е да се раздели инфраструктурата от презентацията на информацията - това, което виждате на web-a, което се нарича front-end, трябва да се раздели от системите, които са зад него и които го поддържат. Ако трябва да направим аналогия с производството на автомобили: едно време компанията е правила колата и всичко е произвеждала сама – гумите, мотора и т.н. Но при съвременните модулни системи ние можем да си купуваме гуми отвсякъде, да ги заменяме и различни части да идват от различни производители. Това прави системата за производство лесна за оптимизиране.

Попитахме ChatGPT да ни даде аналогия за подобен случай. Отговорът беше ресторант, в който трапезарията и кухнята са разделени и някой може да си поръча от Uber Eats храна от кухнята, но да я изяде някъде другаде. Така ресторантът става една headless система и вече ние знаем, че има твърде много подобни ресторанти за разнасяне на храна по къщите. Това има огромно значение, нека да подчертая защо – когато системите бяха едно, бяха твърде трудни за поддържане, подмяна и интеграция. Всички знаем колко се оплакват компаниите от това колко е трудно да се смени една система с друга. Но когато се раздели инфраструктурата от front-end и front-end стане смарт, тогава може много бързо да се подменят и заменят една с друга, когато има нови технологии.

Да обясня от ефективна гледна точка къде е ролята на Storied Data – ние сме една от headless системите за Business Intelligence (BI) и за производство на съдържание, документи и т.н. Понеже нашите документи (front-end) са смарт, headless, имат врадена интелигентност в тях, те разделят обработката на данните много добре между front-end и инфраструктурата накрая. И примерно, както DeepSeek спестява 1000 пъти разходите по трениране на моделите, разделяйки по интелигентен начин тренировката на данните, така ние разделяме обработката на данните във front-end срещу инфраструктурата и спестяваме хилядократно запитванията до базите данни. Може да си представите в този свят, в който всички дейта центрове се правят за запитвания на данни и връщане на обратна информация, колко много се спестява при такава структура.

Bloomberg TV Bulgaria: Какво представляват оркестрираните системи за изкуствен интелект и защо се смята, че те са следващият тренд?

Радо Которов:

Главният въпрос тук е защо няма бързо усвояване на системите за изкуствен интелект и на големите езикови модели в организациите. Проблемът е доста прост от концептуална гледна точка – тези модели са статистически. Когато ние запитаме ChatGPT или DeepSeek, зададем му един въпрос или промпт (prompt), той ще ни върне най-вероятния отговор. Той не ни връща точния, правилния отговор. Това е статистическият модел. Грешката в него и вероятността е вградена по дефиниция в този модел - както е при социологическите проучвания за изборните резултати, когато се казва, че има плюс-минус 5 процента грешка и ние знаем колко сериозно е това в последните години.

Има логически системи като счетоводните, които произвеждат 100% акуратни отговори и 90% от проблемите в бизнеса се решават със знания и 100% акуратни отговори. Ние имаме твърде дълга история в бизнеса с логически системи, докато вероятностите и статистическите системи навлизат преди сто години за първи път в бирените фабрики на „Гинес“. При това положение много хора се чувстват несигурни да вземат директния отговор, който идва от ChatGPT или от друга система. Идеята сега е, че тези две системи трябва да се комбинират в оркестрирани системи така, че една логическа система и една статистическа да работят заедно. Подобни примери имаме с Netflix, където предложенията, направени от статистическия модел кои филми трябва да гледате, след това се подават на логическа система, която преглежда вашата възраст и решава, ако ще представя тези резултати на деца, трябва да махне тези и тези филми от предложенията, направени от статистическата система.

Идеята тук е същата - че трябва ChatGPT и други системи да работят със системи като Storied Data, където двете съвместно да организират бърз достъп до информация, но до проверена и акуратна информация. Ние така използваме от известно време изкуственият интелект в системата при нас.

Bloomberg TV Bulgaria: Европейският съюз обяви преди дни инициативата InvestAI, която трябва да мобилизира 200 млрд. евро инвестиции в областта на изкуствения интелект. Франция също обяви мащабни планове за развитие на AI, други европейски държави работят по темата. Какъв е вашият коментар за тези планирани инвестиции в Европа?

Радо Которов:

Това е хубава инициатива, трябва да има инвестиции в нов бизнес, особено в такива с огромен потенциал за бъдещето. Искам да отбележа, че се говори предимно за инфраструктура, дейта центрове и енергия. Тоест, AI проблемът се превърна в енергиен и инфраструктурен проблем, където са най-големите пари, могат веднага да се инвестират и се знае как да се направи. Но човек трябва да мисли от гледна точка на това, че ако имаме много построени магистрали, но няма търговия и туризъм, тогава няма кой да ги ползва. Трябва да се замислим от гледна точка на това какви са услугите, какви са апликациите, които ще използват тези дейта центрове. Това е по-важният въпрос преди да построим дейта центровете – какви ще бъдат тези апликации.

За мен също така е много важно и това е голяма инвестиция - има разлика в мисленето между Европа, САЩ и Китай. Америка има твърде много фундаментален софтуер на базата, на който стъпва AI софтуерът. Copilot при Microsoft стъпва върху Office и това води до бързото му приемане и използване в организациите. Европа трябва да търси по същия начин какви са фундаменталните апликации и технологии, над които може да се надгради и да стъпи AI. Също интересно е как Европа ще се конкурира в този пазар, тъй като САЩ имат голяма преднина предимно заради фундаменталния софтуер, на който стъпва AI. От тази гледна точка е много важно да се промени мисленето и да се гледа къде са т.нар. бариери за влизането на пазара.

Ще дам конкретен пример – преди години бях в Китай и всички мислеха, че страната ограничава достъпа до Google, Gmail и т.н., за да цензурира. Но те казваха, че го правят единствено, за да не стигат данните до американски сървъри, тъй като 90% от данните на китайските жители са на американски сървъри. А това определя познания за пазар и т.н., има икономически ефект. Те казаха, че се опитват да разберат как да вложат, да изиграят и да надскочат в тази игра дори американците - така че повече американци да слагат данни на техните сървъри. TikTok доказа, че в този пазар, който се счита за взет, който отвсякъде е заобграден и влизането е трудно, може да се намери пробив и да се влезе в него. Това е мисленето, което за Европа ще бъде фундаментално, за да може да установи равенство в тези технологии със САЩ и Китай.

Bloomberg TV Bulgaria: Какво означава за вас достигането до финала в регионалния конкурс на Harvard Business School?

Радо Которов:

Както Румен Беремски е бил един от първите българи, завършили Харвард, ние се стремим той да бъде и първият, спечелил състезанието на Харвард. За нас е изключително важно, тъй като то (достигането до финала) валидира нашата технология, нашия бизнес модел, нашето виждане за бъдещето, за това как дигиталният бизнес ще се развива. То е един голям печат, който казва: „Да, тази технология си струва да бъде приета и наложена в индустрията.“ Харвард има история на много добри бизнес хора, които са с поглед в бъдещето, които могат да оценяват това, което не е прозримо изведнъж. Това е много важно за нас.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.