Редовният бюджет за 2025 г. и конвергентният доклад за членство в еврозоната, който се очаква да бъде поискан от България, трябва да изяснят фискалната позиция на страната за няколко години напред. Това коментира ас. Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Ако от 1 януари 2026 г. станем част от еврозоната, трябва да имаме наистина дългосрочна и предсказуема фискална политика, за да може да участваме и в провеждането на парична политика. Т.е. те двете заедно трябва да работят и трябва да е дългосрочно."

Основата на бюджета, ако няма геополитически изненади, залага до 3% ръст на БВП, преки чуждестранни инвестиции от 3%-4% от БВП, инфлация от 2.5% до 3%, каза Караиванов.

Тегленето на нов дълг е предвидено да се увеличава средно с около 9-10 млрд. лева на година, като по-голямата част от това ще е за дефицит, а по-малката за рефинансиране на стари задължения.

"Ако до преди известно време разходите за лихви в бюджета на страната бяха доста под 1 млрд лева, сега вече за 25-та година скачаме на 2 млрд. Т.е. от този дефицит, който се очертава около 6,5 млрд. лева, 2 млрд. са само за лихви."

Най-добре е да живееш на кредит във валутата, която сам можеш да си напечаташ, така че влизането в еврозоната е добра перспектива за България, каза Караиванов. Освен за плащане на лихви, новият дълг ще бъде използван и за социални плащания като пенсии и увеличения на заплати, което не е добра практика. Все още няма фокус върху инвестиции, който може да дойде през 2027-2028 г., смята Караиванов. Вече стана известно, че парите за увеличение на всички пенсии по швейцарското правило вероятно ще дойдат от инфраструктурни проекти.

"2026 г. ще бъде много по-трудна от 2025 г. [заради] икономическата обстановка както в Европа, така и по света. Рисковете са много. Тази година ще се стегнат коланите - бюджетът за 2025 г. е бюджет за влизане в еврозоната, но следващата година настройката ще бъде "добре, влязохме, стига сме се стискали, вече е време да се разпускаме". Това е икономическото поведение на хората като цяло."

С влизането на България в еврозоната няма да има по-голяма роля за Фискалния съвет, каза Караиванов в коментар на новината, че от ГЕРБ са предложили бившия финансов министър Симеон Дянков да оглави съвета.

Пълното членство на България в Шенген и присъединяването към еврозоната ще имат ефекти най-вече по отношение на привлечени чуждестранни инвестиции.

"Чуждестранните инвеститори обичат спокойствието, обичат страните от еврозоната. Точно това са чаканите ефекти. Ако няма някакви огромни сътресения, би трябвало в икономически и геополитически мащаб да се реализират тези очаквания."

Какви ефекти върху икономиката на България може да има примирие в Украйна, как ще отразят митата на Доналд Тръмп може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Отлагането на бюджета е лош сигнал за Еврогрупата

Еврозоната е единствената дългосрочна опция на икономиката ни за справяне с шокове

АИКБ: Правителството се обезсмисля като орган за оперативно управление на държавата

Еврото е плашило за хора, които принизяват дебата до нивото на селска кръчма

Какви са предизвикателствата пред новото правителство на България? Попитахме експертите