Не бива да митологизираме българските предприемачи. От техните истории обаче можем да научим много. Те преодоляват трудностите с упоритост и успяват да прогнозират и преодолеят предизвикателствата. Постиженията им са наистина значими, защото работят в среда, която подхожда към тях с недоверие. Държавната машина често им пречи. Това каза проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС и автор на книгата "Стопанска България 1879-2008", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Преди 110 години в Казанлък за пръв път посрещат с електричество новата година. Това става благодарение на предприемача Генчо Стайнов. По-интересно е, че една част от богатите и предприемчиви граждани на града са изненадани и смятат, че Стайнов си е изгубил времето в инвестицията на водноелектрическа централа. Някои от хората в съседните села пък са премахвали стълбовете, защото са се притеснявали, че това ще повлияе на животните им. Предприемачите успяват да се справят с всякакви трудности с упоритост. Въпреки това, ние знаем много повече за политиците и други популярни фигури, но не знаем достатъчно за онези, които наистина са направили живота ни по-добър.

„Предприемачите не са застраховани от икономическите кризи“,  коментира гостът. Те успяват с прогнозиране на опасностите да се справят с обстоятелства, които са извън тях. Това показва историята за сродяване на две големи семейства в Казанлък, занимаващи се с производството на розово масло. Друг пример е предприемачът Тодор Шипков, който успява да изгради връзки и партньорства с търговци в цяла Европа. Честността е неговата печеливша стратегия.

Според събеседника друга интересна характеристика на предприемачите е, че те не трябва да са много образовани. Такава е историята на българският „Синбад мореплавателят“, който пътува в Египет и започва търговия там. Голяма част от средствата си дарява на родната си Копривщица.

Пенчо Семов е определян понякога като първия български милиардер. Той е емблематична фигура за габровските предприемачи. Той успява в периода между двете световни войни да изгради голям конгломерат от предприятия. Десетилетия по-късно името му се помни с добро в Габрово.

„Интересна е историята на Никола Цонковски от Троян, за когото се знае малко“, припомни проф. Пенчев.  Той отваря фабрика за обувки, когато в един от магазините му идва известна актриса от София. Това води до отварянето на над 100 магазина за обувки в цяла България. Издава се и списание за модни обувки.

„Много често българските предприемачи работят във враждебна среда. Хората подхождат с недоверие към тях, а държавата по-често им пречи. Те плащат цената за постигането на напредък“, категоричен е проф. Пенчев.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Комуникацията и сътрудничеството между учени и предприемачи у нас се засилва

Все повече успешни предприемачи помагат с опит и знания на стартиращите у нас

Европа трябва да престане да е така социална, а бъдещите предприемачи - мързеливи

Предприемачите в Европа имат проблем с мотивацията, а в Източна Европа – с търпението