Невротехнологиите разкриват големи възможности за бъдещето, но има и големи предизвикателства, съпътстващи тяхното навлизане в ежедневието ни. Има и етични проблеми с развитието на невротехнологиите - като злоупотреба със събраните данни, които дават възможност за профилиране и манипулации. Това коментира доц. д-р Димитър Проданов, ИИКТ - БАН, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

В сряда се проведе национална консултация по изработване на българската позиция към препоръките за етично развитие на невротехнологиите на ЮНЕСКО. Процесът за изработване на етичната рамка включва бизнеса, НПО, държавни органи, научни организации. Предстои формирането на позицията на България, която да участва в приемането на документа на ЮНЕСКО през 2025 г., разказа Проданов.

"Невротехнологиите са доста широко понятие - ЕЕG в клиниките също е невротехнология, а Apple разработва слушалки AirPods, които също могат да свалят EEG, да се вържат с iPhone и да следят физическото ви състояние."

Събираните данни се разделят в две основни направления - неврални и биометрични - които могат да имат огромен ефект върху пазари на устройства като wearables (носими устройства), така и за подобрения на състоянието на даден човек. Има опасения, че подобни подобрения могат да предизвикат дискриминиция, тъй като ще са по-достъпни за по-богата част от човечеството, обясни Проданов.

"Тази дискриминация може да се избегне след като принципите, заложени в етичната рамка, послужат за основа на законодателни инициативи. Идеята е да се регламентира какво може и какво не бива да се прави, при какви условия може да се извършват определени по-етично заредени или противоречиви дейности."

Правилата ще са достатъчно гъвкави, за да могат да са актуални в следващите десетилетия, така че и изследователската дейност да ги използва като отправна точка, обясни Проданов.

Новите технологии позволяват развитието на нов тип продукти, коити разчитат на обратна връзка от биометричните данни (biofeedback). "Слушате някаква музика, виждате визуализация на вашата мозъчна дейност и по този начин може да контролирате собственото си психо-емоционално състояние."

Невротехнологиите ще имат и много приложения в здравеопазването като диагностика на епилепсия, лечения на Паркинсон, рехабилитация след инсулт. Има и експериментални разработки на протези за връщане на зрението чрез стимулация на главния мозък, разказа Проданов.

"България няма голям невротехнологичен сектор; по-скоро има разработки в областта на изкуствения интелект. Това, което прави моят екип, в свързано с взаимодействието на импланти с мозъка - ние сме в по-фундаменталната част на процеса."

Има възможности за финансиране от ЕС за български учени като при проекта NEMO-BMI за гръбначно мозъчни протези за парализирани хора. Има и схеми за частни инвестиции, но те са за технологично по-зрели разработки, каза Проданов.

Как се подомагат невротехнологиите в Европа и България, какво е влиянието на науката в обществото може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Български стартъп и БАН ще разработват нови материали за мозъчни импланти

Проф. Н. Габровски: С AI и роботиката неврохирургията прави пробиви, които до скоро бяха фантастика

Neuralink: Фирмата на Мъск за мозъчни импланти e одобрена за тестове върху хора

Имплантите може да ни дадат нови способности, ако знаехме как точно работи мозъкът