Добрата новина около Бюджет 2025 е, че е предложен преди края на 2024 г., но изглежда той e проинфлационен, въпреки че отговаря на маастрихтските критерии за 3% дефицит. Проинфлационният аспект бе разкритикуван и от БНБ, която за първи път се изказва за бюджет на страната. Изглежда сега виждаме последствията на промяната в закона от преди години, която позволява увеличение на социалните разходи за пенсии и заплати – без това да е свързано с нивото на приходите, това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Вижда се голямо увеличение на разходната част основно за заплати, образование, отбрана, пенсии, които се очаква да се увеличат с около 8-9% в средата на 2025 г., както и увеличаване на средствата за общините в страната. Гостът обясни, че добрата страна на това служебно правителство да представя бюджет е, че се виждат всички скрити проблеми в държавата.
Изглежда, че няма как да бъде орязана разходната част без това да срещне голямо обществено недоволство. Доклади от европейските партньори на България сочат, че в страна има нужда от сериозно намаление на разходната част в бюджета, което може да се осъществи само със силно мнозинство с политическа воля.
Проектобюджетът поставя под риск влизането на страната в еврозоната, благодарение на проинфлационния си характер. Събеседникът обясни, че с връщането на нормалната ставка ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното ще видим едно повишение на инфлацията, тъй като тези продукти и услуги съставляват немалка част от потребителската кошница на българина. Той допълни, че към това могат да бъдат прибавени и по-високият акциз за алкохола, както и административните повишения на минималната работна заплата и осигуровките. Само тези критерии може да очакваме да допринесат за 1,5-2% инфлация.
Видя се и предложение за повишение на данък върху добива на подземните богатства, което разпали и протести у нас.
„С този данък се целят да се съберат 900 милиона лева, което е доста сериозна сума за миннодобивната индустрия – за това тя съвсем естествено реагира. По-лошото тук е, че се променя структурата на данъчната система в България, изведнъж може да се въведе нов вид данък, който директно да облага оборота на компаниите. И ако днес е миннодобивната индустрия, утре може да е друга. Говореше се за банките, но отпадна това в последния момент – следващата година може да е сектора, който добре изкарва пари.“
В момента на служебното правителство се пада трудната задача да търси приходи за вече заложени разходи, което е грешният начин за съставяне на бюджет. Караиванов допълни, че тази задача не би трябвало да се пада на временно правителство, но алтернативата е страната да няма бюджет и да използва процедурата, следвайки Бюджет 2024.
Служебният финансов министър посочи като мярка с най-голям бюджетен ефект двете данъчни амнистии за декларирани, но не внесени в срок данъци и осигуровки, както и за недекларирани доходи. Това се равнява на средства в размер на 5,5 млрд. лева, като събеседникът обясни, че тук е ключово дали има желание за внасянето им обратно в държавата.
Заложеният икономически ръст се равнява на 2,8% за 2025 г., което ако се изпълни би означавало достигането на 215 млрд. лева БВП на България. Този ръст се базира върху увеличаване на износа на страната, което изглежда трудно постижимо, тъй като основните партньори на България в Европа са в по-тежко икономическо състояние. А бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп може да допринесе за сериозни турбуленции в ЕС.
„Ще бъда щастлив, ако стигнем 200 млрд. лева БВП догодина. Това ще бъде чудо. При 200 млрд. всичко много ще се промени и ще бъде още по-голямо чудо влизането на България в еврозоната.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.