Възможно е да виждаме на хоризонта да се задава геймчейнждър на европейския капиталов пазар -  Европейските дългосрочни инвестиционни фондове, или ELTIF. Регулацията ELTIF 2.0 ще бъде първата рамка от 15 години, при която европейските законодатели се опитват да решат проблеми на нуждите на пазара и интересите на индустрията, като се вземе предвид, че управлението на активи не е само инвестиции в ценни книжа. Оптимист съм, че ELTIF може да стане такъв фактор, променящ правилата на играта на капиталовите пазари. Това каза проф. д-р Армин Камел, бивш член на Съвета на директорите на Европейската асоциация на управляващите дружества (EFAMA) и бивш зам.-председател на Международната асоциация на инвестиционните фондове (IIFA), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

На въпроса кои точно нужди на пазара ще бъдат задоволени с тези дългосрочни инвестиционни фондове гостът обясни, че се предоставя възможността да се комбинират ликвидни с неликвидни активи. “Имаме възможността директно да инвестираме в единични активи и по-конкретно имаме достатъчно стимули да инвестираме в инфраструктура и всичко това под шапката на устойчивите инвестиции в ESG”.

“Така че, когато говорим с традиционни мениджъри на активи, не говорим само за облигации, акции и други подобни, а към тях можем да добавим инфраструктура, недвижими имоти, а наскоро някой ме попита и защо не направим фонд, който да инвестира например в ретро коли. Причината е проста - трябва да имате ценови механизъм за определяне на цената и интерес, апетит на инвеститорите. Това до известна степен е възможно да се прави с такива фондове в бъдеще”. 

Конкурентоспособността и привлекателността на всяка една фондова борса е основен елемент за привличане на инвестиции. Това не е проблем само на българския капиталов пазар. В други държави има подобни проблеми. Ето защо сериозно трябва да се замислим за съюз на капиталовите пазари и това е най-добрият път напред, каза още проф. Камел. 

Капиталовите пазари не са точно темата за централните банкери, но е добре, че Кристин Лагард се включва в дискусиите. Иронично е, че темата за съюза на капиталовите пазари датира от времето на Лорд Джонатан Хил, британският еврокомисар, който предложи създаването му, но веднага след това Великобритания напусна ЕС, каза събеседникът. 

"Това, което е от изключителна важност, когато се коментират възможностите за създаване на единен европейски капиталов пазар, е техническият въпрос. Съюз на капиталовите пазари може да проработи само ако имаме хармонизация  не само на финансовите регулации. Нужна е хармонизация и на законите за договорите, както и хармонизация на корпоративните закони - как се открива компания (защото дружествата с ограничена отговорност тук не са същите като тези в Австрия). Трябва да имаме хармонизация на законите за платежоспособност. Трябва да премахнем всички защитни регулаторни рамки, които се опитват да държат капитала на вътрешния пазар, а не да излиза в чужбина. Ако се премахне този слой и хармонизираме всички тези закони бих бил оптимист". 

Вече имаме функциониращ банков съюз и съюз на капиталовите пазари е логично допълнение, каза още гостът. “Поне така е на хартия. Това, което се опитваме, е да прехвърлим повече капитал, да привлечем повече инвестиции и да имаме повече спестявания, свързани с капиталовите пазари. Това означава че имаме свръхзависимост от европейската банкова индустрия и тя трябва да намалее. На теория това изглежда привлекателно, но за да се случи, трябва да има дръзки стъпки. 

Проблемът с европейските регулации е в техния обем и сложност, коментира още проф. Камел. "Говорим за около 1000 страници регулации, което е най-голямото предизвикателство. Иронията е, че с толкова много регулации искаме да интегрираме европейските капиталови пазари. Част от регулаторната рамка, като устойчиви финанси и др. са също толкова сложни, че дори някои от моите студенти могат да напишат теза по тази тема. Предизвикателствата са да се обяснят те на компаниите и на клиентите".

Намаляването на регулациите е актуална тема и се говори, че това ще достигне и до света на активите, но за сега все още не сме видели никакви потвърждения на тези заявки на практика, подчерта професорът.

"Последната фаза на дерегулации на практика датира от времето на Бил Клинтън. След Световната финансова криза от 2008-2009 година светът върви в различна посока. Има части от регулаторните рамки, където количеството регулации се е увеличило 20 пъти. Така че въпросът е сложен". 

Когато говорим за активи в България една от най-интересните теми е какво ще се случи, след като се присъединим към еврозоната. Опитът от останалите държави, които са се присъединили към валутния клуб, гостът коментира така: "Когато говорим за приемането в еврозоната - това, разбира се е голям плюс за всяка една индустрия и икономика, защото целият въпрос с различните валути отпада. Но еврозоната на практика не променя регулаторната рамка. Защото тя има икономически, а не регулаторен аспект. Но предимствата за индустрията ще бъде, че по-лесно се правят трансгранични трансакции". 

"Всеки вътрешен пазар, разбира се трябва да си напише домашното и да стане по конкурентен, но от друга страна, ако вземем пример с Хърватия, инвеститорите стават много по-мотивирани да инвестират в страни, които са част от еврозоната". 

Голям проблем на БФБ е ниската ликвидност. Има дни, в които оборотът на фондовата ни борса е с обем, колкото три-четири сделки за имоти в центъра на София. Според госта "конкурентоспособността и привлекателността на всяка една фондова борса е основен елемент за привличане на инвестиции. Това не е проблем само на българския капиталов пазар. В други държави има подобни проблеми. Ето защо сериозно трябва да се замислим за съюз на капиталовите пазари и това е най-добрият път напред". 

"Причината е, че ако се замислим, в ЕС имаме 40 различни фондови борси във всяка една държава членка и това вече казва достатъчно за хармонизацията на европейските капиталови пазари".

Стъпки в правилната посока ли са ходове като създаването на общи сегменти между борсите на различни европейски страни? Какви са особеностите и какво трябва да знаем за регламентите MiCA и DORA? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

ЕС ще се опита да облекчи ESG регулациите след недоволството в блока

Банките не би трябвало да се радват на дерегулациите на Тръмп

Европейският бизнес: "Спрете бюрокрацията, за да спасите демокрацията!"