Една от основните цели на срещата за климата COP29 в Азербайдждан е предоговарянето на финансовата рамка за борбата с климатичните промени. Досега се очакваше развитите страни да дават по 100 млрд. долара на година за проекти в развиващите се страни за облекчаване на ефектите от промяната на климата. Сега се говори за много по-големи суми - между 500 млрд. и 1 трилион долара - но не вярвам да се реализират. Това коментира Тодор Тодоров, експерт в екип "Енергия и климат" на екологичното сдружение "За Земята", в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Огромният проблем е че мерките, които се взимат за адаптация към климатичните промени, и милиардите, които се раздават, не стигат до хората... Концентрираме се върху колко много пари ще се дадат, но за тях трябва да има критерии - за какво се дават, до кого достигат."

Развитите страни понякога не са успявали да изпълнят ангажимента си от 100 млрд. долара на година, и въобще не е ясно как ще успеят да постигнат много по-големи суми, каза Тодоров. Големи суми отиват за мерки като фотоволтаични паркове, но това не означава, че средствата се използват целево.

"Няма средства, които да позволяват на хората, да произвеждат енергията за себе си и да продават в мрежата, което е мярка за достигане на някаква енергийна независимост, за да станат излишни огромните енергийни проекти като АЕЦ Белене, които гълтат огромни средства."

Подобно мислене и начин на действие само предоставя пари на големите корпорации, както прави на практика търговията с вредни емисии, каза Тодоров.

В Баку се очаква да се преработи търговията с емисии и да се разработят и критерии за тях. Търговията до момента не е довела до реално намаляване на емисиите, добави Тодоров, а и самата търговия е силно непрозрачна.

Политиките за климата на САЩ няма да бъдат обърнати изведнъж от новоизбрания президент Доналд Тръмп, а и това не трябва да спира зеления натиск в Европа, която трябва да се възползва от ситуацията и да поеме лидерска роля, смята Тодоров.

След европейските избори има тенденция за забавяне на някои от зелените политики в ЕС, като ще има повече яснота с формирането на новата Европейска комисия, каза Тодоров.

"Резултатите от изборите показаха, че хората в Европа не бяха достатъчно убедени за ползите от Зелената сделка. Причината е, че тези [мерки] бяха неразбрани и не бяха насочени директно към хората, а бяха по-скоро с идеологически цели, отколкото икономически... Ще има опити за отстъпление, но няма да са големи."

Трябва да се обърне внимание на пестенето на ресурси и спиране на разхищението им, без това да означава намаляване на качеството на живот на европейците, каза Тодоров. Не трябва да се робува на идеята за непрекъснат икономически растеж, а на съхранението на ресурсите, добави той.

Какво може да се очаква от СОР29 в Баку и от зелените политики в Европа може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Енергийнaта доминация на Китай ще получи помощ от Тръмп

Тръмп 2.0 е вреден за климата, но положението не е безнадеждно

Рекорднaта 2024 г. ще надхвърли целта за затопляне от 1,5°C за първи път

Ако Тръмп спечели, климатичните дипломати са готови да заобиколят ролята на САЩ