Разходната част на бюджетите на висшите училища е фиксирана спрямо минималната и средната работна заплата в средата. Експертите предупреждаваха, че това неименуемо ще създаде проблеми, защото бюджетът се прави отзад напред. Първо мислим за разходната част, а после за приходната. За да може кабинетът да изпълни закона, той трябва да осигури определено ниво на заплати. Тук възникват големите проблеми със състоянието на държавните финанси, дефицитът и изискванията, които трябва да покрием за членство в Еврозоната. Това каза Калин Костов, председател на Сдружението за качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Финансовото състояние на висшите учебни заведения не е добро. 18 от 32 висши държавни училища по формулата на приходната част в бюджетите си са в системен финансов недостиг. Като академични хора ние искаме по-високи възнаграждения, но това трябва да стане на една стабилна основа.

Правителствата досега не поставяха реформите в образованието на фокус. В момента губим ценно време. Демографската картина в страната с всяка следваща календарна и учебна година създава все повече проблеми на висшите училища. Липсва финансова, организационна и законодателна подготовка за това, което предстои. „Дефицитът на кадри и потенциален пазар за университетите в България може да бъде компенсирано чрез интерес в трети страни. За целта е нужна национална програма, която да рекламира българското висше образование в чужбина“, категоричен е гостът.

Положението с чуждестранните студенти остава непроменено. Записването им е бавно и мудно. Например, Малта и Кипър имат много гъвкава система за прием на чужденци от страни извън Европейския съюз. Визовият проблем обаче е само едната страна на монетата. Между европейските страни тече надпревара коя страна ще предложи по-добри условия. Рекламират се не университети или градове, а цели държави като образователни дестинации. У нас няма политика в тази посока.

Според събеседника много студенти изместват акцента от академичната стойност на висшите училища, а търсят места с добър нощен живот и други условия. Ред социални фактори, които нямат връзка с това какво учат, играят по-силен мотивационен фактор от академичните предимства на един или друг тип обучение. Българските посолства, консулства и културни центрове трябва да вземат много по-активна роля. Ако оставим всеки университет сам да се рекламира, това ще е крайно неефективно.

Въпрос на воля, интелект и разумно инвестиране на финансов ресурс е държавата да реализира тази инициатива. „Недостигът на млади хора на трудовия пазар ще става само по-силен. Това означава, че трябва да по-скоро да намерим решение на този казус“, категоричен е Костов.

„Изкуственият интелект създава все повече предизвикателства. Съвсем скоро много трудно ще правим разлика между труд, написан от човек, и такъв, създаден от изкуствения интелект“, предупреди гостът. Университетите се лутат до каква степен да разрешат на студентите да пишат своите тези и разработки с помощта на изкуствения интелект. Трябва да сме много внимателни, защото всяко улеснение ни прави в някаква степен зависими от технологиите.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Следващото управление трябва спешно да инвестира в инфраструктура и образование

Липсва политическа последователност на основни приоритети в образованието у нас

За да имаме по-високи заплати в България, трябва сериозна реформа в образованието

Образованието в България е политизирано, недофинансирано и свърхцентрализирано