България трябва да има трети български астронавт. Ще работя за това да сформираме екип и да създадем екосистема, които да действат в тази посока. Страната ни ще вземе правилно решение, ако се обедини около идеята за създаване на космическа агенция у нас и да направи тази мисия възможна. Самият директор на НАСА Бил Нелсън каза, че ще работи заедно с нас за това и смята, че това трябва да бъде нашата първа цел – към звездите, да имаме български астронавт. Това каза Милена Стойчева, бивш министър на иновациите и растежа, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Повод за разговора беше посещението на Бил Нелсън в България в тази седмица.

Когато България подписа споразумението „Артемида“, това беше исторически момент, защото ни постави отново на картата на покоряването на нови територии през технологии и иновации. Това е ново начало в отношенията между България и САЩ. Космосът и неговото покоряване е възможност да започнем нова рамка на взаимодействие между двете страни. Това мирно изследване на Космоса ще ни помогне да достигнем мирно съжителство и на земята. Още по-значимо е, че ще можем да изпробваме нови технологии като изкуствения интелект и роботиката, които стават част от ежедневието ни, каза Стойчева.

Това, което трябва да отбележим, е, че България може да има такива амбиции. Успяхме да дадем надежда на младите хора, че те могат да бъдат част от това решение в световен мащаб. Бил Нелсън призна, че най-вълнуваща е била срещата с младите студенти и иноватори. Енергията, която нашата икономика носи чрез предприемаческата ни мрежа, е това, което трябва да е водещо в отношението ни с други държави.

„България има сериозни позиции, на които може да стъпи. Нашите предприемачи бързо усещат и разбират накъде да насочат усилията си“, коментира гостът. Постиженията ни в комуникациите и развитието на сензорни технологии са впечатляващи. Например, INSAIT института работи по няколко проекта, включително и с НАСА. Това са проекти, свързани с обработката на големи бази данни и ползването им в подготовка за нови генеративни модели. Вече изработват и алгоритми, които да четат между различните модели.

Според събеседника в сферата на космическите храни също имам традиции, които дават много възможности за развитие. Друга потенциални сфери са прогнозирането на времето, изследването на нови повърхности, оранжерии и други. Киберсигурността, която е ключова за новите системи, също бележи постижения. Безпилотните летателни системи също са потенциален сектор, в който можем да търсим развитие.

Марио Драги е прав, че изоставаме в процеса на комерсиализация на научните изследвания. В САЩ това е утвърдена традиция. „Публично-частното партньорство в Космоса е реалност, към която трябва да се стремим. Космическият сектор не бива да бъде разглеждан като бутиков, а като основен“, отбеляза гостът. Например, космическият сектор може да даде решения за отбранителната индустрия.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

България не бива да пропуска шанса да изпрати свой космонавт в Космоса

В космоса никой не може да чуе писъците на съперниците на Мъск

НАСА търси живот в дълбокия космос, докато Мъск отваря вратите към орбита за всички

Европа трябва да разпознае важността на Космоса, за да не изостава от САЩ и Китай