Министерството на финансите публикува промени в данъчните закони за обществено обсъждане. Една от тези промени касае данък върху добавена стойност, като се предвижда декларирането на дълготрайните материални активи и на материалните запаси на тримесечна база от всички бизнеси. Мотивацията на МФ зад това предложение е изваждането на България от „сивия списък“ за пране на пари. Но това предоставя нова административна тежест за компаниите у нас, принуждавайки ги да правят непрекъснати ревизии на материалните си бази, което би довело до счетоводни и инвентарни разходи, това коментира Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Проблемът идва с това, че промяната би била приложена върху всички бизнеси у нас, докато гостът обясни, че може да се наложи само върху секторите, които са засегнати най-тежко от сивия сектор. В публикуваният вариант липсва оценка на въздействието и се твърди, че няма да има разходи за бизнесите. Очаква се МФ да направи промени в тази насока, за да не се стига до допълнително отежняване на бизнес средата.

Предвижда се и отменянето на изискването за отпечатване на физически касов бон в някои сектори. Това е стъпка към софтуерната фискализация, която ще улесни много сфери на бизнеса у нас и координацията им с НАП.

Предложенията включват и промени в данъчното облекчение за предприятия в общини с висока безработица. Новостите включват промяна в максималния праг на помощта от 200 000 на 300 000 евро. Попдончев разкри, че тук няма големи промени, тъй като тази мярка е полезна за бизнесите и дава резултати. Той допълни, че целта е да се стимулират тези общини с висока безработица, но ролята на минималната работна заплата е ключова за бъдещето на тези мерки.

Формулата на изчисляване на МРЗ трябва да претърпи промяна, така че да се отчитат не само социалните, но и икономическите критерии. Бюджетът на страната няма проблем в приходната част, а пречките идват при разходите. Събеседникът смята, че ще трябва да се търси промяна в разходната част и социалните харчове.

Преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с всяка година, достигайки изключително ниски нива. Министерството на икономиката цели да изготви стратегия за привличането им, която ще е готова след 2 години. Това се случва, докато съседните страни на България работят усилено и изключително агресивно в привличането на инвестиции от чужбина.

„Стимули за нови инвестиции трябва да се предвиждат в икономиката, защото данните на НСИ от петък са доста тревожни. Направиха ревизия на 2023 г. и се оказа, че за първи път: търговията, транспорта, ресторантьорството и туризма са допринесли в брутната добавена стойност с 2,8 млрд. повече от индустрията (без строителството). Започват да излизат чуждестранни инвеститори от България, така че стимулите за инвестиции е нещо, върху което сериозно трябва да мислим. Не само за привличане на чуждестранни инвеститори, а включително и за инвестициите на българските предприятия.“

Законът за акцизите и данъчните складове ще бъде дописан, така че да се включат течностите за електронни цигари. Проблемът с тях е бил, че много от съставките са широко използвани в други индустрии, но сега законодателите предвиждат детайлно описване кога и в какви смеси – съставките ще бъдат облагани.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Близо 75% от германските фирми биха запазили 4-дневната работна седмица

Само 5% от малкия бизнес използват AI

Европейският бизнес: "Спрете бюрокрацията, за да спасите демокрацията!"

Без мека сила България трудно ще привлича чужди инвестиции