Филмите, привлекли най-голям зрителски интерес в България, са показани на големите екрани през 80-те години на миналия век. Това са трилогията филми „Хан Аспарух“, а след това продукциите „Борис I“ и „Време разделно“. Спецификата в трилогията „Хан Аспарух“ е, че това са целево финансирани филми, което означава, че разполагат с извънредно големи бюджети, равняващи се на близо 8 милиона лева за трите филма, коментира доц. д-р Александър Донев, киновед, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Преди началото на прехода у нас зрителски интерес от около 500 000 души е било норма и често филми са привличали над 1 милион души в кино салоните. Трилогията „Хан Аспарух“ е отчела средна гледаемост от 4 милиона зрители за всяка от частите. Тогава държавата е разполагала с механизми, с които да организира публиката в салоните. От началото на този век, обаче България не разполага с филм, достигнал половин милион души посещаемост. Класацията за 21 век води „Мисия: Лондон“, който е привлякъл близо 380 000 зрители.
От днес започва широкото разпространение на филмът „Гунди – легенда за любовта“, един от най-силно рекламираните филми в последните години в страната. Експертите твърдят, че този филм може да стане един от най-гледаните родни филми през този век, като почти всички кина дават информация за разпродадени билети на определени дати.
„Има всички показатели и прогнози за изключително висок зрителски резултат. Ние сме свикнали да преценяваме в дългосрочен план реалния потенциал на българските филми – след втория уикенд. Той е мерилото, което показва дали филмът ще постигне изключително високи резултати, или ще се успокои интересът. Защото, колкото и да е голяма рекламата, масовата публика е публика, която очаква да чуе първите отзиви от хора, на които има доверие – това не са критиците или коментаторите, а обикновените зрители.“
Филмът включва елементи от различни популярни жанрове и комбинира широк спектър от мотиви. Гостът обясни, че това е типичната формула за формирането на блокбъстър, като се комбинират различни елементи от печеливши жанрове и се предоставят достатъчно различни елементи за всеки тип публика. Той добави, че често зрителят харесва даден филм на база малък детайл като музиката, даден актьор или актриса или конкретна сцена.
Често се повдига темата и за продуктовото позициониране, което е трън в очите на определен сегмент от зрителите. Събеседникът смята, че това може да се направи елегантно и приложимо във филм, без да се натрапва на зрителя. Често, когато става дума за филм с действие, развиващо се в миналото, този тип продукти могат да служат за катализатор на спомени и носталгия, както и да предадат атмосферата на по-младите зрители. На това залагат и продуцентите на „Гунди-легенда за любовта“ в партньорството си със „Захарни заводи“.
Изглежда, че новият филм цели да бъде разпространен и в чужбина, особено в страни с голяма българска диаспора.
„Предимството на филма за Гунди е, че той може да се поучи и да използва успешни модели на поредица от български филми, които за последните 15 годни са реализирали значителен зрителски резултат. Всички тези практики и модели за разпространение и маркетинг на филма са взаимствани от практики, които преди това са се оказали успешни и това е най-нормалното – да направиш това, което всички преди теб са правили.“
Неписано правило в бранша у нас е, че най-успешни са филмите с по-малък и среден бюджет, тъй като тези с голям бюджет трудно го покриват с приходите. Дори и привидно даден филм да е спечелил повече приходи от бюджета си, то в бюджетите не са включени разходите за маркетинг кампания, а разпространителите и киносалоните взимат част от тази печалба. Събеседникът разкри, че филмът за легендарния български футболист трябва да събере над 600 000 зрители, за да се приближи към възстановяване на разходите по направата си.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.