Безглутеновите храни станаха по-популярни, тъй като този начин на хранене се препоръчва при много автоимунни заболявания. Това изисква много стриктен контрол над качеството, защото грижата за здравето на хората е огромна отговорност. Едно от най-големите предизвикателства беше борбата с вносните безглутенови продукти, които са сертифицирани. Това не стои на дневен ред за българските продукти на този етап. Разбира се, получаваме много коментари и за цените на продуктите си, но хората са малко запознати с пазара. Това каза Нели Kяшифова, управител на безглутенова пекарна Maestro, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.
Един килограм пшенично брашно струва два лева, а безглутеновото – 15. Разликата е огромна. Всички останали суровини, които влизат в продуктите ни, също са с много високи цени. Става въпрос за шоколади, сметана и други. Това стеснява много кръга от доставчици, с които можем да работим.
„Нашата семейна пекарна успя да изгради добра мрежа от партньорски обекти в страната. Постигнахме го с личен контакт. Това е основният начин за един такъв бизнес да успее“, категоричен е гостът. Провеждаме дълги разговори, отговаряме на търсения и запитвания за продукти, всичко това става с личен контакт.
Безглутеновите рецепти не е нужно да са нещо много сложно. Когато на мен ми се наложи да премина към безглутенов начин на живот, на мен ми липсваха продукти, които съм свикнала с години да консумирам. Една традиционна рецепта не е невъзможно да се превърне в безглутенова, а точно обратното.
Според събеседника инвестициите в този бизнес се различават не по това какво оборудване е нужно, а какви суровини се използват. Най-голямата инвестиция обаче е свързана с време. Това включва обучаването на персонала как да работи с такива продукти. Време трябва и за подготовка на хората, които работят директно на първа линия с клиенти. Ако човекът на първа линия не може да отговори на въпросите на потребителите, те няма да му се доверят.
„В много суровини може да се открие глутен. Такъв пример е овесът, в който принципно няма глутен, но тъй като се отглежда в близост до пшенични полета, там често се откриват следи от него“, категорична е Kяшифова. Затова е много важно потребителите да четат малкия шрифт на продуктите, които използват. При заболявания като цьолиакията това е жизненоважно.
„С „Асоциация Цьолиакия България - Живот без глутен“ подготвяме обща благотворителна инициатива, с която да подкрепим работата на фондацията и повишим информираността по отношение на това заболяване“, сподели гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.