Екип от изследователи са разработили иновативен за България 3D модел на човешки епидермис с цел проучвания в областта на медицината и фармацевтичната индустрия. Откритието е част от по-широка тема, свързана с дълголетието и процесите на стареене. Европа изостава от други водещи държави в инвестициите си в тази насока, но въпреки това екипът е мотивиран от исторически данни, които сочат, че на Балканите е имало голям брой столетници. Това най-вероятно се дължи на храната, начина на живот и гените. Хипотезата на учените е, че с природни вещества ще успеят да забавят процеса на стареене на кожата и евентуална на целия човешки организъм, това коментира проф. д-р. Милен Георгиев, ръководител на отдел "Растителна клетъчна биология" в Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Гостът разкри, че преди време с екипа му са открили специфичен вид мед, който удължава живота на моделните организми с 30%, след като потвърждават данните, те разработват продукт на тази основа.
Преди години страната бе неглижирала науката, но се наблюдаваше промяна с приемането на оперативна програма, която е припознала науката и научните изследвания като водещи за икономиката, знанието и евентуален отговор на проблема с изтичането на мозъци. След което са последвали големи инвестиции в тази насока. Събеседникът обясни, че за Центъра по растителна системна биология и биотехнология е било получено финансиране от ЕК, последвано и от държавно такова, а община Пловдив е дарила терен.
Мнозина спекулират, че е достигнат пик в средната продължителност на живота на хората, тъй като в последните години увеличението е в изключително малки изражения. Георгиев не е на това мнение, като обясни, че преди 100 години средната продължителност на живота е била петдесет години, а сега тя е близо осемдесет, което показва ръст от около 60%. Възможно е да видим подобен скок в следващият век.
„В момента имаме повече знания и средства, с които можем да разберем на какво се дължи продължителността на живота при столетниците – на генно и епигенетично ниво. Защото дълго време се смяташе, че гените са отговорни за развитието на определени видове заболявания и за това как ще протече живота ни. Оказва се обаче, че примерно при онкологичните заболявания от 5 до 10% гените са отговорни за тях, а останалите 90-95% е начина на живот, храната, въздуха, лекарствата, вредните навици и тн.“
Събеседникът разказа, че в Центъра по растителна системна биология и биотехнология често се използва определен вид червей, който има голямо генетично сходство с човека и може да бъде ключът за усъвършенстването на персоналната медицина и дълголетието.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.