Екип от изследователи са разработили иновативен за България 3D модел на човешки епидермис с цел проучвания в областта на медицината и фармацевтичната индустрия. Откритието е част от по-широка тема, свързана с дълголетието и процесите на стареене. Европа изостава от други водещи държави в инвестициите си в тази насока, но въпреки това екипът е мотивиран от исторически данни, които сочат, че на Балканите е имало голям брой столетници. Това най-вероятно се дължи на храната, начина на живот и гените. Хипотезата на учените е, че с природни вещества ще успеят да забавят процеса на стареене на кожата и евентуална на целия човешки организъм, това коментира проф. д-р. Милен Георгиев, ръководител на отдел "Растителна клетъчна биология" в Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Гостът разкри, че преди време с екипа му са открили специфичен вид мед, който удължава живота на моделните организми с 30%, след като потвърждават данните, те разработват продукт на тази основа.

Преди години страната бе неглижирала науката, но се наблюдаваше промяна с приемането на оперативна програма, която е припознала науката и научните изследвания като водещи за икономиката, знанието и евентуален отговор на проблема с изтичането на мозъци. След което са последвали големи инвестиции в тази насока. Събеседникът обясни, че за Центъра по растителна системна биология и биотехнология е било получено финансиране от ЕК, последвано и от държавно такова, а община Пловдив е дарила терен.

Мнозина спекулират, че е достигнат пик в средната продължителност на живота на хората, тъй като в последните години увеличението е в изключително малки изражения. Георгиев не е на това мнение, като обясни, че преди 100 години средната продължителност на живота е била петдесет години, а сега тя е близо осемдесет, което показва ръст от около 60%. Възможно е да видим подобен скок в следващият век.

„В момента имаме повече знания и средства, с които можем да разберем на какво се дължи продължителността на живота при столетниците – на генно и епигенетично ниво. Защото дълго време се смяташе, че гените са отговорни за развитието на определени видове заболявания и за това как ще протече живота ни. Оказва се обаче, че примерно при онкологичните заболявания от 5 до 10% гените са отговорни за тях, а останалите 90-95% е начина на живот, храната, въздуха, лекарствата, вредните навици и тн.“

Събеседникът разказа, че в Центъра по растителна системна биология и биотехнология често се използва определен вид червей, който има голямо генетично сходство с човека и може да бъде ключът за усъвършенстването на персоналната медицина и дълголетието.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Американски учени спечелиха Нобелова награда за откриването на микроРНК

От сателити до импланти за слух – иновациите на българската компания „Сентилион“

Саудитска Арабия предлага милиарди за разработване на лечения за стареенето

България е пионер в нанотераностиката за рак на гърдата