Войната в Судан избухна през април миналата година, когато Силите за бърза подкрепа на генерал Дагало и армията на Судан на генерал Бурхан, които заедно свалиха цивилното правителство през 2021 г., се обърнаха един срещу друг в битка за контрол над третата по големина държава в Африка. Конфликтът унищожи столицата Хартум и градове в цялата страна и включва обвинения във военни престъпления срещу двете страни.
Силите на Дагало са предимно от западен Судан, а на Бурхан - от източен, и се считаше че това може да стабилизира положението и да даде възможност за провеждане на избори, но договорката за това между двамата съпрезиденти се разпадна, коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев.
Това е много атипична война, като първоначално се унищожаваха предимно военни обекти и загубите от двете страни на конфликта бяха малки, но ситуацията се промени и цивилното население вече не може да води нормален начин на живот, като има сведения и за масови екзекуции на цивилни, коментира Дечева. В страната вече 11 милиона души са вътрешно разселени като остават без средство за препитание.
"Судан - страна по поречието на Нил - с Хартум, където се сливат Сини и Бели Нил, което винаги е бил най-плодородната част от праисторическо време; тази територия, която винаги е била житница и е доставяла храни на други страни в Африка, в момента е център на сериозен глад и притесненията на Офиса за хуманитарна помощ на ООН са, че следващата година тази ситуация ще се влоши. В момента от глад страдат около 25 милиона човека."
Ситуацията излиза извън границите на битката между двамата генерали и границите на страната, като може да се говори за потенциален наплив на бежанци към Европа, смята Дечева.
"Около милион човека бяха напуснали Судан миналата година, вече са над два милиона и очакваме тази цифра да се увеличава значително. Договорите на ЕС със страни като Египет няма да успеят да омекотят тази вълна, която вероятно ще се упъти от Судан към нас."
Друг сериозен фокус на напрежение е конфликтът в Конго и Руанда, като и последните мирни инициативи под егидата на Франция се провалиха, коментира Дечева. Напрежението тлее от години, с чести съобщения за сериозни трансгранични сблъсъци в източните провинции на ДРК, като Уганда и Руанда подкрепят мощната бунтовническа група M23 в източната част на ДРК. След геноцида в Руанда през 1994 г., при който един милион членове на етническата група тутси бяха убити от предимно етнически групи хуту, милициите, замесени в убийствата, избягаха в източната част на ДРК. Армията на Руанда ги преследва с аргумента, че трябва да арестува извършителите на геноцида. Всичко това се случва на фона на огромния интерес на Китай, който заема все по-сериозни позиции в добивната индустрия на Конго. Страната има едни от най-големите залежи на литий и кобалт и чрез Китай тези минерали захранват зеления преход на западния свят.
"Военните действия в Източно Конго - само в рамките на миналата година и началото на тази - доведе до почти 2 милиона население, което напуска територията си", добави Дечева. Тези територии са богати на редкоземни минерали, които бунтовническите групи използват, за да се финансират.
Повече за конфликтите в Конго и Судан може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.