„Европейският съюз трябва да работи в посока да стане по-добър пазар, да бъде по-добро място за консумация на ресурси, за което демографският проблем не помага. В Европа се правят сравнително скъпи стоки и те не могат да бъдат лесно дистрибутирани по света. Така че вътрешният пазар е изключително важен. За да може ЕС да привлече по-качествени стартъпи, местният пазар трябва да стане възможно най-привлекателен.“ Това каза Милен Манев, съосновател на българската финтех компания PlanDelta, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Гостът коментира представения преди дни доклад на Марио Драги за бъдещето на конкурентоспособността на Европейския съюз и по-точно частта за европейските стартъпи и скейлъпи. В анализа се отбелязва, че ЕС изостава драстично по брой еднорози (компании с оценка над 1 млрд. долара) спрямо САЩ и Китай. И още нещо - че между 2008 и 2021 г. 30% от европейските еднорози са преместили централите си в чужбина, най-вече в САЩ.
„Целият смисъл на доклада са разликите между американския и европейския пазар и причините за това. САЩ имат две големи и важни предимства - едното е чисто демографско. Американската демография е по-добра от европейската, където част от големите пазари имат притеснителни тенденции, свързани с населението. Комбинацията между американския и мексиканския пазар също е много силна, предвид нарастващото население на Мексико, сравнително евтината работна ръка там и възможностите за индустриално производство.“
Другата голяма разлика между САЩ и ЕС е в нивото на „държавната такса“ и в административните трудности пред компаниите. В Щатите са много далеч от административната тежест в държави като Германия и Франция. Важността на домашния пазар е огромна и това поставя изначално американските компании в по-добро положение, каза Милен Манев. Той подчерта и разходите за правене на бизнес в ЕС: „много компании избягват Германия и Франция, защото местното законодателство защитава силно служителите. В ЕС пречи и това, че има различни правни рамки в отделните страни. САЩ са най-големият сравнително хомогенен пазар от гледна точка на правене на бизнес, което подпомага компаниите да оперират в по-голям мащаб.“
Събеседникът говори и за разликите във финансирането на ранен етап (pre-seed и seed рундове). В Европейския съюз има много сериозно присъствие на публичен ресурс (ЕИБ, Фонд на фондовете в България), което в Щатите го няма. Това има плюсове и минуси. Плюсът се видя преди две години при отдръпването на венчър капитала – тези европейски фондове действаха контрациклично, те продължаваха да инвестират, да подкрепят компании, което е чудесно, каза Манев.
В Европейския съюз летвата е по-ниска от САЩ. Обикновено частният капитал търси т. нар. disruptive компании, които ще направят 50x, 100x ръстове. Но когато говорим за институционални пари, понякога се инвестира в бизнеси, които са солидни, но нямат потенциал за голям пробив. Освен това в ЕС се инвестира и в бизнеси, които са със социална и екологична насоченост, което е чудесно от гледна точка на въздействие върху обществото, но не е непременно фактор за огромен растеж, добави гостът.
Много важен е и предприемаческият потенциал на пазара, който не е безкраен. Добрите предприемачи, инженери и програмисти са ограничен брой. Когато тези хора са част от компания, която не е с disruptive потенциал, те нямат възможност да бъдат част от друга компания с такъв потенциал, обясни Милен Манев.
„Ако ти си основател (founder), отидеш при фонд и не успееш да вземеш пари, защото идеята не е достатъчно disruptive, най-вероятно ще потърсиш нова идея. Ако бъдеш подкрепен за идея с по-нисък потенциал, най-вероятно ще отделиш известно време за нея и тази възможност не е за изпускане. Така че това донякъде е фактор – че в ЕС се финансират проекти, които не са с чак толкова висок таван и съответно това отнема сили на екосистемата да прави по-големи проекти.“
Друг акцент в доклада на Марио Драги е, че Европейският съюз изостава от САЩ и Китай по отношение на създаването на генеративни AI модели, което води до риска развитието на изкуствения интелект в Европа (както за общо предназначение, така и по вертикала в отделни ключови сектори) да бъде напълно зависимо от други страни.
Няма фирма, която да не гледа в посока изкуствен интелект. От една страна са компаниите, които развиват самите AI платформи/модели. Там се формира една група от много силни, добре финансирани и подкрепени с кадри компании. Вторият ешелон, в който сме и ние, са компаниите, които се възползват от този труд и го свалят на следващото ниво във функционалността. Там възможностите са огромни, обясни предприемачът.
PlanDelta предлага ново поколение инструменти за финансов анализ и планиране, като от известно време внедрява изкуствен интелект в решенията си. Двете неща, за които основно ползваме AI в момента, са анализ на данните и опмитизиране на задачи, киото преди бяха ръчни и отнемаха много време, каза още Милен Манев.
През 2024 г. PlanDelta продължава да расте и да привлича нови клиенти. Фокусът на компанията засега е Югоизточна Европа, като плановете на следващ етап включват експанзия в цяла Европа, а към края на 2025 г. да се влезе на пазарите в UK и САЩ.
„В следващата една година нямаме спешна нужда да привличаме финансиране. Искаме да постигнем определени резултати, за да бъдем в по-добра позиция. Хубаво е, че водещите фондове имат интерес към нашия сектор и ако покажем добри резултати, няма да се затрудним в привличането на нов капитал.“
През тази година PlanDelta е част от акселераторската програма beamUp lab на Българската фондова борса (БФБ) и партньори, чиято цел е да стимулира растежа на български стартъпи, малки и средни компании.
Хората, които управляват БФБ, правят чудесни неща. Това е правилният начин да се посеят семената на възможностите, които този инструмент предлага (бел. ред – листването по облекчена процедура на Пазара за растеж BEAM). За нас е малко рано за първично публично предлагане (IPO) на БФБ и не мисля, че това ще се случи в следващите 3-4 години. Но сега съм много по-наясно съм за това как изглежда правилната структура на компанията, която ще се листва, какъв е начинът за това и т.н., коментира Милен Манев.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.