Когато говорим за дигиталната трансформация в логистиката, става въпрос за преобразуване на човешката рутинна работа посредством дигитални средства и нейното автоматизиране. А дигитализацията е обръщането на информация от хартиени документи в електронна информация, която се обработва. В България процесът по дигитална трансформация тепърва стартира и не можем да говорим за кардинални процеси в организацията на работата. Темата е съвсем нова и тепърва се обсъжда кой подход е най-подходящ. Това каза доц. д-р Момчил Антов, директор на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС), в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

За стартиране на тази трансформация се изискват финансови средства за закупуване на софтуер и хардуер, но това не е най-големият проблем. Трансформацията на един бизнес изисква активното участие на всички служители в един бизнес. Става въпрос за пренаписване на вътрешните бизнес процеси. Поради тази причина инвестицията е също във време и квалификация на персонала. Неразбирането на дигиталната трансформация и нейният смисъл може да я обрече на провал.

В НСБС членуват едни от най-големите компании в бранша. При тях този процес е стартирал, което води до намаляване на разходите и забързва доставките“, коментира гостът. Това е много важно в днешно време както за крайния клиент, така и за превозвачи и спедитори. За съжаление има по-малки фирми, където поради липсва на средства и капацитет трансформацията още не е стартирала.

Събеседникът сподели, че няма точни данни колко се забързва процеса, но има един друг важен аспект. Дигиталната трансформация помага грешките да се сведат до минимум, което предотвратява грешки с големи последствия. Всичко това помага на компаниите да растат и финансово. Разбира се, не  бива да се подценява първоначалната инвестиция, нужна за осъществяване на процеса. Гостът припомни, че не бива да търсим позитив само в един измерител – печалба, време. елиминиране на грешки и други.

Най-големите предизвикателства в България са две. Първият е неадекватната законодателна рамка. Когато бизнесът се дигитализира и автоматизира част от процесите си, той неименуемо се сблъсква с бюрократични пречки. Например, комуникацията с администрацията е аналогова. Това налага част от процесите да се дублират, за да се откликне на регулаторните изисквания. Вторият проблем е свързан с разбирането и осъзнаването на бизнеса, че трябва да работи с тази посока.

„В България неоснователно сме консервативни. Вероятно ни е необходимо повече време да се убедим, че това, което правят другите страни и бизнеси, е добро и си струва да се заимства опит“, отбеляза гостът. В България често сме от страната на догонващите – по отношение на иновациите изоставаме. Въпреки това, продължаваме да инициираме и провеждаме разговори с институциите, за да разясним ползите от дигиталната трансформация.

Друг основен проблем е липсата на кадри. Тук проблемът не е в заплащането. НСБС организира собствени обучения и академии, за да се бори с недостига на квалифицирана работна ръка. През последните години над 250 души годишно минават през учебния център на НСБС, което частично облекчава проблема.

Идеята на въвеждане на електронни товарителници е да се установи единен стандарт за обмен на информация. По този начин системите на отделните спедитори в различни части на света ще си говорят и обменят информация. НСБС подписа декларация, която е именно крачка в тази посока. „Нужен е разговор с българското правителство. Не е нужно да откриваме топлата вода, а да ползваме утвърдените световни практика, за да улесним бизнеса“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Над 50% от българските бизнес лидери ще инвестират значително в дигитална трансформация

Стратегията на Accenture за дигитална трансформация

Дигитална трансформация на българските общини