Министерството на туризма предлага да се създаде държавен гаранционен фонд за туроператорите у нас. Това предложение е абсурдно, тъй като подобни фондове съществуват от десетки години в различни държави-членки на ЕС и навсякъде те са частни. Голяма част от правната рамка е хармонизирана в блока, което означава, че българските управляващи може да видят текстове от друга държава, където фондът работи безупречно, а да не се опитват да измислят нов начин за прилагането на мярката, това коментира Димитър Попов, председател на Българската асоциация за устойчив туризъм, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Единственият плюс от създаването на държавен фонд е, че членовете му няма да трябва да заплащат такса за администрация, но тя в повечето случаи е минимална и не създава проблеми за туроператорите. Този тип фондове са превантивна мярка, ако някой туроператор изпадне в несъстоятелност, а клиентите трябва да бъдат прибрани от дадена дестинация.

Фондът гарантира, че всеки потребител ще получи обещаните му условия, докато в сегашния модел застраховките на туроператорите често не покриват всички разходи и не обхващат всички клиенти. Гостът обясни, че това ще даде възможност на българските туроператори да се конкурират и на европейския пазар, тъй като чуждестранните туристи искат да имат същата сигурност, използвайки услугите на български туроператор, каквито биха имали и с такъв от родината си.

Попов каза, че сумата, с която фондът трябва да разполага не е би трябвало да е твърде голяма и непосилна за събиране от операторите. Също така може да се приложи кредитен модел, в който се изтегля краткосрочен заем, за да се обслужат нуждите на клиентите, а след като обезпечението се освободи, то парите се връщат на банката. Той допълни, че е възможно туроператорите в най- тежко финансово състояние да не могат да си позволят да плащат вноските за подобен фонд, но тук идва ролята на одиторите.

„От опита, който съществува фондът трябва да е частен по този начин ние можем да осъществяваме контрол над сивата икономика. И да бъде направен по западен и работещ модел. Този проектозакон трябва да бъде оттеглен, защото нито една точка от него не може да работи.“

Летният туризъм у нас

Междувременно НСИ публикува данни за летния туризъм през юли месец. Гостът обясни, че в страната когато се говори за летен туризъм винаги става въпрос за морския, а останалите форми на туризъм остават на заден план. Той допълни, че сезонът по черноморието не е в най-добрата си форма, тъй като продължава само 2 месеца.

„За каква статистика говорим, като НСИ дава база на леглата от 370 000, а те са 3 милиона, а на морето са само 1 милион.“

Скандинавският пазар е бил голям потребител на български туристически услуги, като преди около 15 г. туристите от Дания на годишна база са били около 120 000 души, докато сега тази бройка се е свила до 30 000. Това се дължи на недобър продукт от българска страна, тъй като скандинавските туристи търсят семейна почивка и спокойствие, докато у нас се предлага само презастроено черноморие. Попов допълни, че страната има нужда от подобряване на имиджа и диверсифициране на видовете туризъм и дестинациите, с оглед на природените ни дадености.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Българските хотелиери се нуждаят от професионални управители

Прекомерният туризъм не е ребусът, за какъвто го представят

България трябва да обърне внимание и на другите видове туризъм - не само морския

Туризмът на бъдещето разчита на характерната самобитност на местните общности