Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството. Те включват промяна в дефиницията на микро и малки предприятия, като се повишават критериите, по който предприятията ще се категоризират. Нивото на финансова отчетност не зависи от размера на предприятието, а от хората, които провеждат този процес. В страната нивото на финансовата отчетност е ниско и промяна в категоризацията едва ли ще промени това, това коментираха Илия Илиев, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и Пламен Донев, член на УС на ИДЕС, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Преди законът дефинираше предприятие за "микро", когато отговаря на два от три от следните критерии: до 700 хил. лева балансова стойност на активите, до 1,4 милиона лева приходи от продажби и до 10 души средна численост на компанията. Сега прагът отива на 900 хил. лева балансова стойност на активите и до 1,8 милиона лева приходи от продажби. Когато част от предприятията преминат в долна категория няма да са задължени да публикуват подробен отчет, а само съкратен баланс по отдели и съкратен отчет по приходи и разходи.

Това може само да влоши бизнес средата у нас, тъй като партньорите на фирмите няма да могат да видят подробни данни за нея. А ползите за самата компания от по-ниската категория са минимални и в някои случаи нулеви.

По-важното прието предложение в НС е свързано с минималните прагове за задължителен финансов одит, които до сега обхващат дружества, отговарящи на два от следните три критерии: 2 милиона лева (или повече) балансова стойност на активите, над 4 милиона лева годишни нетни приходи от продажби и 50 души средна численост на персонала. Сега този праг се вдига на 4 милиона лева балансова стойност на активите и 8 милиона лева нетни приходи от продажби.

Приетият текст не е е първоначалното предложение на Министерството на финансите, което предвиждаше по-плавен преход. Гостите обясниха, че след промените около 4000 предприятия ще отпаднат от задължението за финансов одит. Те допълниха, че така по-малко от 1,5% от всички дружества в страната ще подлежат на подобен одит.

Основната аргументация в пленарна зала е свързана с това, че така ще отпаднат разходите за компаниите, но гостите обясниха, че тези разходи са почти никакви на фона на останалите нужди на фирмата и на практика не би трябвало да има силен ефект за бизнесите.

В процес на дебатите разговорът е бил представян като „одитори и бизнес“, като гостите обясниха, че одиторската работа е част от бизнеса, а не някаква пречка или външен инструмент.

„Това, което правим като одиторска услуга не е за собствениците на малките предприятия, а за техните търговски контрагенти – доставчици, партньори – които сключват договор с тях. Нашата работа в полза на широката общественост и на държавата, защото нашата работа допринася за свиване на сивата икономика и за повишаване на събираемостта на данъци. Такава голяма група от предприятия, които рязко отпадат от финансов одит, със сигурност води до влошаване на бизнес средата, заради влошената икономическа информация и намаление на държавните приходи от данъци.“

В други държави от ЕС, които са предприели стъпка на повишаване на тези прагове се вижда предимно негативен ефект, като има и страни, които се връщат на предният модел. Гостите дадоха пример с Швеция, в която 10 години след като е прието увеличение на прага излиза доклад, който твърди, че последиците за бизнес средата са лоши и препоръчва управляващите да намалят прага отново.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Призив: Малкият бизнес е толкова важен, че трябва да стане част от Конституцията

Еврото ще наложи промени не само в касовите апарати, но и в бизнес софтуера

Спад от 80% на консултантските и счетоводните работни места във Великобритания

Българска онлайн услуга за счетоводители автоматизира над 85% от ръчните процеси