Отказът на президента Румен Радев да попише указа за назначаването на предложения служебен кабинет заради запазването на вътрешния министър Калин Стоянов не е фатален, тъй като кабинетът на Димитър Главчев ще продължи да изпълнява функциите си. Проблем е дали Радев има правото да откаже да назначи служебен кабинет и да забави предсрочните парламентарни избори, и дали парламентът ще успее да попълни постовете, от които могат да се избират служебни министър-председатели. Това коментира политологът Георги Киряков в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"В момента всичко е в ръцете на партиите в парламента. Имайки предвид какво успяха и не успяха да направят през последните месеци съм дълбок песимист, че ще успеят да постигнат консенсус за попълване на тези празнини в "домовата книга" и за представяне на друго име освен Димитър Главчев и Горица Грънчарова–Кожарева."

Няма фигура в държавата, която да заеме поста и да не е била политически обвързана, тъй като през годините ГЕРБ с подкрепата на ДПС успяха да запълнят институциите със свои лоялни хора, коментира Киряков. Това е сериозен проблем в контекста на ограничения избор за служебен премиер, наложен от последните конституционни промени. Този проблем трябва да бъде решен, но няма и няма изгледи да има конституционно мнозинство за това заради разцеплението в партиите и обществото, допълни той.

Изборите не е задължително да бъдат отложени, тъй като насрочването на избори не е свързано с назначаването на служебен кабинет, каза Киряков.

"Най-важният политически знак е, че се правят някакви договорки, прави се разпределение на властовия ресурс на служебния кабинет, които са отвъд обществения интерес. Очевидно е, че Радев не очакваше Грънчарова–Кожарева да предложи Калин Стоянов за служебен вътрешен министър и това не го удовлетвори. Водени са разговори с нея, вероятно е склонила да го смени, но очевидно други сили в държавата влияят много повече от договорките на президента за кабинет без Стоянов."

Основното подозрение срещу Калин Стоянов е, че изборите няма да бъдат признати като честни от обществото, защото той не се счита за политически независим от президента и част от гражданите, каза Киряков. От друга страна президентът е атакуван, че иска да узурпира МВР, за да проведе удобни за себе си избори.

Политиците трябва да обяснят защо Стоянов е бил приемлив вариант като член на последния редовен и последния служебен кабинет, а вече не е. Вероятно също е бил част от договорките за власт, за които само подозираме, каза Киряков.  

"Всичко, което се договаря във властта, трябва да бъде публично и обяснено... Няма да бъде обяснено, разбира се, и ще затъваме в тази политическа криза дълго време. С голяма вероятно няма да се спре със седмите предсрочни избори, ще има още."

Държавната администрация няма да спре да работи в условията на продължителни служебни кабинети, а бизнесът може да продължи да работи отвъд политическата криза. Кризата не е фатална за устойчивостта на демокрацията за момента, но това може да се случи при още по-голямо отдръпване на избирателите от изборния процес, смята Киряков.

Партиите трябва да се ангажират директно с избирателите и да сменят неприемливите за гражданите лица. "Дълбок песимист съм, че това обновяване може да се получи", добави той.

Може ли България да има устойчив политически елит, независим от външни влияния, може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Президентът отказа да назначи служебния кабинет, изборите няма да са на 20 октомври

Политическата криза се отразява преди всичко на политиците, не на бизнеса и българите