Липсва точна статистика за точния брой на фестивалите в страната, тъй като няма календар на събитията, които да е достъпен за потребителите. Онлайн платформа се опитва да отрази всички фестивали, които са възможни, като най-голям брой се достига през 2019 г., когато в рамките на 365 дни се провеждат около 1500 фестивала. Двата основни проблема на фестивалите у нас са свързани с тяхната устойчивост и прогнозируемост, това коментира Илияна Щерева-Иванова, председател на УС на Асоциация фестивалите в България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Често фестивали спират да съществуват заради организационни и финансови проблеми, откъдето идва и проблемът с устойчивостта на фестивалите и фестивалния туризъм. Има няколко фестивала, които са трайни и успяват да задържат публиката, като организаторите могат да продължат да ги провеждат. Гостът обясни и за важните практики, които успешните фестивали прилагат.

„Да не се разчита на един канал за финансиране и то да бъде хибридно. Помощ от държавата, от проекти и задължително продажба на билети.“

Гостът обясни, че е вредна практика музикалните фестивали да се провеждат безплатно, тъй като това възпитава публиката, че не е нужно да се плаща за подобен тип събития. Разбира се, изключение правят локалните фестивали, свързани с природата, които се организират на местно ниво.

Общините са изключително важни за организацията на фестивалите, тъй като без тяхно участие трудно биха се провели. Финансиране за един фестивал може да се търси от различни спонсорства, донори, спомоществoватели и фондове, както национални, така и европейски. А входът за фестивалите е допълнително перо към бюджета му.

Гостът обясни, че у нас няма печеливши фестивали, като трудно организаторите покриват разходите, което носи и тази несигурност за провеждането на фестивала и следващата година.

„Не мога да кажа, че има някой, който правейки фестивали, да прави бизнес от това. Създаването на подобно събитие е по-скоро кауза да създадеш едно културно събитие, да популяризираш определен културен сегмент и да създадеш общество, което да се развива в тази насока на конкретното място.“

Вижда се и възстановяване на интереса към фолклорните фестивали у нас, както вътрешен, така и от чужденци. Нужна е и достъпна информация, за да може чужденците да се запознават с фестивалите и да разбират за тяхното провеждане. Важна е и конкретната дата да е известна от по-рано, тъй като хората планират пътуванията си от по-рано. Гостът каза, че над 50% от хората научават за даден фестивал от приятели и познати, докато останалите разбират през социалните мрежи, а най-малък дял информативност държат медиите.

Гостът обясни, че най-добър пример дава Празникът на розата, тъй като има фиксирана дата за всяка година и е лесно да се правят планове за него. Той е и най-разпознаваемият роден фестивал, тъй като България често се свързва с розата.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването може да намерите тук.

Още по темата

Инфраструктурата е причината големи музикални имена да отказват концерти в България

Ще искаме културни паспорти за младежи, за да се спре маргинализацията в България

Отменени фестивали - цената за продуциране на големи събития става непоносима

Фестивалната култура в България преминава в своята по-зряла фаза