Основният голям риск пред България и Европа е продължаването на войната в Украйна. Голям риск през бизнес климата е незпълнението на препоръките на международната работна група срещу прането на пари, което може да повиши лихвените проценти пред България в дългосрочен план. За големите проекти проблем е липсата на стабилно правителсво, с което да може да се преговаря, макар новият служебен премиер да се опитва да запази преговорния екип за влизането в еврозоната. Третият политически риск е харченето на пари и популистки политики. Това коментира Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Политическата нестабилност в България не се отразява директно на икономиката, особено ако фирмите и гражданите не зависят от държавни поръчки и разпределението на бюджета. При фирмите това са около 16-17% от БВП - това са държавните поръчки; обикновено те са по-високи, но при смяна на правителствата намаляват и това се вижда през последните няколко години като дял от БВП. При хората става дума за около 13%-15% - малка част от тях са на помощи, около 8% са държавни служители, останалите 3%-4% получават възнаграждения поради политически назначения в правителствата. Останалите - независимо дали са на бюджетна издръжка или не, като учители, лекари - не зависят пряко от смяната на правителствата... Политическата криза се отразява на първо място на политиците, и оттук идва политическият риск - те се опитват да убедят, че всички останали управлявали до момента са по-лоши управляващи, и всичи оттук нататък ще са по-лошо от тях самите. В крайна сметка, това което всички виждаме в България за седми път - всички се оказват прави."
Обикновено служебните правителства в България са спазвали фискалната дисциплина; от 2021 г. това се променя заради относително дълго управлявалите служебни кабинети на президента Румен Радев, коментира Станчев.
Проблемите на средата в България не са от днес, но сега само се усилват заради говореното от "тези, които създават проблеми, и това са преди всичко политическите партии", добави той.
Чуждестранните инвестиции в България през последните няколко години са резултат на изградената визия за страната в периода 1997-2019 г., на добрата данъчна система и на реинвестиции. Поне половината от новосъздадената добавена стойност в България през последните години се дължи на чуждестранни инвестиции, каза Станчев, позовавайки се на доклад на БНБ.
В икономически план България ще има над средното ниво на ръст в ЕС, подобно на страните от Балканите и източната част на ЕС; ръстът ще бъде над 2% според дългорочните прогнози на МФВ и Световната банка, но няма да надхвърля 3%.
Може ли да излезе от застой държавната администрация при честите избори, има ли смисъл от стотиците стратегии за развитие на България може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.