ЕС ще отстъпи от зелените цели, за да намери баланс с индустрията
Тодор Тодоров, експерт в екип "Енергия и климат" на екологичното сдружение "За Земята", в "Бизнес старт" 23.07.2024 г.
Обновен: 12:36 | 23 юли 2024
Заговори за баланс между индустриалния растеж и зеления преход, но този баланс няма как да бъде постигнат без отстъпване от зелените цели на ЕС. Идеите и ползите на Зелената сделка трябва да стигнат до хората и домакинствата, за да има смисъл. Също така има реална опасност България да загуби средства по НПВУ, защото администрацията изглежда вцепенена с липсата на действия от нейна страна, като това ще пострадат различни проекти, това коментира Тодор Тодоров, експерт в екип "Енергия и климат" на екологичното сдружение "За Земята", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Зелената сделка не бе комуникирана правилно на европейско и българско ниво, правейки я уязвима на популистки атаки, каза Тодоров. С преизбирането на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК се заговори за прагматична Зелена сделка и Чиста индустриална сделка. Гостът каза, че в амбициите си да бъде преизбрана Урсула фон дер Лайен е обещала на всички групи в ЕП нещо, като не се знае – кои обещания ще изпълни и кои не, поставяйки въпроси за бъдещето на траекторията на Зелената сделка.
Зелената сделка бе представена с много лозунги, което е грешен подход и не се хареса от хората, които я възприеха като идея, спусната отгоре. Тя трябва да е насочена към устойчивост, зелени практики и опазване на околната среда. Гостът допълни, че лобитата на замърсяващата индустрия са получили добър импулс, заради грешната комуникация и изпълнение на Зелената сделка.
„Очаквам да има отстъпление от целите на Зелената сделка в интерес на индустриите. Този баланс няма как да бъде намерен, ако не се отстъпи от целите на Зелената сделка, но те трябва да са ясни – независимо дали ще отстъпят от тях. Трябва да стигнат до хората. Не стигнат ли до отделните домакинства, то няма никакъв смисъл.“
Сега се заговори за баланс между индустриалния растеж и зеления преход, но този баланс ще изисква отстъпване от зелените цели на ЕС. Гостът очаква да има сериозна дискусия около опитите ядрената енергия да се представи като решаваща за прехода. Той не смята, че тя играе такава роля, тъй като изисква огромни количества ресурс за изграждането ѝ и създава замърсяване, на което все още няма отговори.
Малка част от парите, които ще се насочат в ядрена енергия могат да бъдат насочени в саниране на жилищата у нас, каза гостът. Но това трябва да се направи по начин, спазващ закона, тъй като той обясни, че сегашните процедури по саниране са били некачествено направени и на завишени цени.
Преди дни работодателските организации в България алармираха за високите цени на електроенергията в сегмента „Ден напред“, като цените бяха в пъти по-големи от тези в Западна Европа, а работодателите поискаха връщане на компенсационния механизъм. Гостът смята, че бизнесът не би трябвало да очаква държавата да поема разходите му за ток, като това създава неконкурентна среда. Той допълни, че част от проблема за високата цена е, че в енергийния микс все още присъства скъпата енергия, произведена от въглища.
„По-далновидният бизнес реагира още при агресията на Путин срещу Украйна. Много предприятия си направиха собствени ВЕИ паркове, с които осигуриха за себе си енергия. Това е решение, вместо да чакат държавата да плати за всичко, те трябва да се погрижат, защото е ясна тенденцията – сменят се изкопаемите горива с възобновяеми. Те трябва да реагират за бъдещето развитие на собствения си бизнес, като му осигурят по-голяма енергийна независимост.“
Разликата в цената у нас и в Западна Европа идва от по-ниската степен на свързаност на енергийните мрежи. Гостът каза, че може да бъде изградена умна мрежа между държавите-членки.
Има реална опасност България да загуби средства по НПВУ, като администрацията изглежда вцепенена с липсата на действия от нейна страна. От това ще пострадат различни проекти, като тези за изграждането на батерии. Гостът каза, че е изключително важно да се изгради енергийна инфраструктура и нови работни места в градовете, зависими от въглищните централи.
Има и коментари по темата за това, че нормативната уредба пречи на енергийните общности от тяхното създаване до оптимизацията им. Гостът каза, че законодателството в сектора прави този сегмент непривлекателен. Той допълни, че трябва да се облекчат нормативните спънки и да се улесни въвеждането на ВЕИ в домовете. Държавата има своя роля тук, като трябва да подпомага този процес.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.