На фона на по-ниската избирателна активност, огромният срив на торите на изборите във Великобритания се дължи не толкова на обещанията на лейбъристите, а на разочaрованието от 14 години на консервативни политики и серията от скандали под управлението на Борис Джонсън. Освен лейбъристите, големи печалби като места в парламента ще запишат и либералдемократите, а поредната партия на Найджъл Фараж - Reform UK - печели четири места, което е силно представяне в британската избирателна система и показва, че атаката отдясно за консерваторите няма да спре. Това коментира Мила Мошелова, доктор по политически науки, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Има някои райони, в които консерваторите са трети, като за първото място се борят лейбъристите и партията на Фараж... Фараж е проявление на феномен, който виждаме не само в Европа, но и в световен мащаб. Той е много добър публичен говорител, но рядко говори с неоспорими факти."
За първи път самият Фараж спечели място в парламента, така че може да се очаква да "бъде доста шумен" за своите политики, добави Мошелова.
По последни данни лидерът на лейбъристите Кийр Стармър ще бъде следващият министър-председател на страната, след като партията му спечели 410 места в долната камара на парламента (ръст от 210 места спрямо 2019 г.). Втори са торите със 119 места (спад от 248); трети са либералдемократите със 71 места (ръст от 63), а четвърта остава Шотландската националистка партия (SNP) с осем места след загуба на 38 района.
На фона на завоя надясно в ЕС, Великобритания сякаш отива наляво, но лейбъристите дадоха заявки, че ще водят доста по-умерена политика и ще се придържат към центъра, без крайни мерки като национализации на индустрии, коментира Мошелова.
Стармър вече заяви, че няма мандат за обратното присъединяване на Великобритания към ЕС, но може да се очаква значително сближаване на Лондон с Брюксел, особено на фона на общата подкрепа за Украйна. Силните позиции на Либералдемократите и Фараж ще карат лейбъристите да се придържат към центъра, но определено ще има повече намеса на държавата в икономиката, каза Мошелова.
Лейбъристите избягваха крайните позиции, а Стармър успя да обедини партията като изключи доста по-крайния бивш лидер Джеръми Корбин. Очаква се да се опитат да постигнат баланс между социалните политики като включат в разговора и обръщат внимание на мнението на бизнеса, без резки промени, но може да има някакви данъчни промени, тъй като финансите на страната не са в цветущо състояние, коментира Мошелова.
Проблемите за консерваторите през 14-те години на тяхното управление не се ограничиха само с разочарованието от Брекзит и икономическото забавяне. Антиевропейското крило на партията се ожесточи, бюджетните съкращения влошиха допълнително социалните и здравни услуги, а усещането сред избирателите, че политиците са се самозабравили беше единствено подкрепено от серията корупционни скандали в правителството на Джонсън. Торите бяха обвинявани, че са се отдалечили от проблемите на хората и предизвикват финансова нестабилност, като сега от Стармър се очаква да обърне тази тенденция.
Ще успеят ли лейбъристите да върнат усещането за стабилност във Великобритания, какво очакват пазарите може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.