Бизнес старт

Всеки делник от 7:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Българите се нуждаят от ценности и нагласи за отглеждане на поне три деца

Доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за икономически анализи, в "Бизнес старт", 26.06.2024

12:55 | 26 юни 2024
Обновен: 13:38 | 26 юни 2024
Автор: Галина Маринова

Трябват ви 50-60 години или поне 20, за да усетим ефектите от системни, регулярни, целенасочени и достатъчно финансирани политики за преодоляване на демографската криза. За да усетим ефекта, за да променим възрастовата структура на населението, това трябва да е целенасочен модел на възпитание на младите хора, които да изграждат нагласи и ценности именно за отглеждането на поне три деца. Мерките, които трябва да се прилагат, не са само еднократни помощи, които са нужни, но в никакъв случай не са най-ефективни. Това каза доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за икономически анализи, доктор по икономика и преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Повод за гостуването бе втората годишна конференция на Съвета за икономически анализи, която се проведе в София. 

Като участник в панела “Бъдещето на българската икономика” гостенката сподели, че при подбора на теми са се фокусирали върху три насоки, които гледат на бъдещето на страната ни в перспектива - демографската криза, декапитализацията на икономиката ни и приемането на България в еврозоната.  

“Считаме, че демографската криза е приоритет номер едно за всички бъдещи правителства, за следващите десетилетия, а не само за едно правителство. Втората тема е за инвестициите, но с оглед на инвестирането в производствен капитал, защото след финансовата криза 2009-2010 година българската икономика се декапитализира. Няма как да постигнем дългосрочен икономически растеж без инвестиции. Тази тема е и фокус на Годишния доклад на Съвета за икономически анализи”.

Третата тема, която е част от злободневието, е присъединяването към еврозоната, защото приемането на еврото е свързано с бъдещото ни развитие, добави събеседничката. “Ние ще влезем в еврозоната и това е много дискусионна тема. Има много поляризирани мнения и ние решихме, че все пак няма как да избягаме напълно от това, което е в дневния ред на икономистите”.

Демографските промени засягат всички важни икономически показатели - предлагане на труд, икономически растеж, спестявания, инвестиции, жизнен стандарт, заплати, пенсионна система, фискална политика. Инвеститорите, когато вземат решение да инвестират, те се съобразяват с демографската картина в даден регион и поради тази причина много трудно можем да привлечем дългосрочни инвеститори в най-бедните ни региони, подчерта доц. Ганева.

"Демографските промени не са в резултат на няколко години неблагоприятна политика. Те винаги следват процеси, които продължават поне 50-60 години. Това е изключително важно за препоръките към бъдещите политици, които ще правят (надявам се) демографска политика". 

Това, което ни прави различни в Европа по отношение на демографската криза е, че при нас ситуацията е най-неблагоприятна. Смъртността е най-висока. По много ключови показатели ние се представяме изключително зле, а най-тъжното е, че те се влошават от 60-те години до днес постоянно. 

"За съжаление няма консенсус за това какви са ефективните мерки, които могат да се предприемат за обръщане на негативните демографски тенденции. Търсят се решения. Това, което мога да споделя от историческия опит, е свързано с политиката в Израел. Те от десетилетия, за да устоят на натиска от съседите, които не са приятелски настроени, са включили демографията в приоритетите. Там имането на поне три деца е наложено като социална, водеща ценност. Тоест, има много силен обществен натиск. Поколения наред млади хора са възпитавани в ценността, че ако нямат три деца не са изпълнили дълга си".

Защо се наблюдава декапитализация на българската икономика и как да ѝ се противодейства?  Изборът за инвестиции в луксозни активи става ли за сметка на лишаването от луксозно потребление и обратно? Възможни ли са публичните инвестиции без използването на европейски фондове? Защо се забравя, че без качествено образование, здравеопазване, инфраструктура, култура и спорт няма как да се насърчи раждаемостта, както и да се привличат инвеститори?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.