Ако българската индустрия не бъде подкрепена рискуваме загуба на предприятия, не само да се изнесат от България, а да се намали производството или направо да затвори. В България тежката индустрия формира около 20% от БВП и е основен генератор на износа. За миналата година целият износ на тежката индустрия е около 15 млрд.евро. България все още е от индустриалните страни на ЕС и нашият призив е в този път към декарбонизация да ни се протегне ръка, защото капиталните нужди са толкова големи, че за да станат проектите банкируеми, трябва да има някаква външна гаранция. Това каза д-р инж. Ивайло Найденов, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Поводът за гостуването бе провежданата днес Кръгла маса на тема "Интегриран национален план "Енергетика и климат" - актуализация 2024".
За основните лостове и механизми, с които трябва да бъде подпомогната българската индустрия по пътя й за декарбоницазия инж. Найденов каза, че в Плана за възстановяване и устойчивост е имало едно ограничение за достъпа до средства за декарбонизация, като са били изключени предприятията, които влизат в системата за търговия с емисии. "Тоест, тези, които трябва да се декарбонизират, нямат достъп до тези средства. Сега се дават гаранции, че ще имаме достъп и до национално финансиране и до европейско финансиране, Иновационен фонд, Модернизационен фонд и т.н.".
"Това е много важно, защото ние в момента наблюдаваме една парцелизация на пазара по отношение на тежката индустрия в Европейския съюз, защото големите западни страни предоставят изключително много държавни помощи за т.нар. изтичане на въглерод има предвидени в 15 страни 70 млрд. евро държавни помощи до 2030 година. През последните две години, по различни рамки за държавна помощ в подкрепа на индустрията, включително за декарбонизация, са одобрени още 60 млрд. евро. Отделни предприятия получават големи суми, като конкретно може да се види, че в Германия, например, ThyssenKrupp и ArcelorMittal получават от 500 млн. до 1 млрд. евро държавна помощ за декарбонизация".
Ние не можем да си позволим такъв обем държавни помощи и това създава неравнопоставеност на предприятията в различните страни членки и ако искаме да запазим индустрията, не само в България, а и в ЕС, трябва да има еднакво третиране на централно равнище, тъй като това са централни цени на Европейския съюз, а българската индустрия е европейска индустрия. За пръв път виждаме явен ангажимент, че ще ни бъде осигурен равноправен достъп до такива средства".
"Ако българската индустрия не бъде подкрепена рискуваме загуба на предприятия, не само да се изнесат от България, а да се намали производството или направо да затвори. Има отрасли, които са в по-лошо състояние, защото са с намалели поръчки, напр. част от металургичната промишленост, а други отрасли като стъкларската промишленост, се справят много добре. Но всичко зависи от това какви са пазарите и какво е търсенето. България е отворена икономика и много изнасяме за ЕС".
Германия беше 13 поредни месеца със спад на промишленото производство, а те са наш основен клиент, подчерта гостът. "Когато няма търсене от Германия, нашето производство се забавя и това се отрази. В България имаше 15 месеца спад на промишленото производство. Сега имаме символичен ръст. Положението не е много розово. Все още нямаме изнасяне на производства извън България, но ако нямаме систематичен подход, и това ще настъпи".
"Ние не молим за пари, но при улавянето на въглероден диоксид, въвеждането на водород, а някои предприятия гледат и към ядрената енергетика, говорим за инвестиции, които са от порядъка на стотици милиони евро. Тези инвестиции трябва да се подкрепят, за да може и индустрията да извади средства и да инвестира. Също така трябва да има и подкрепа, след като се внедрят тези инсталации, за да може продукцията да е продаваема. Иначе тя ще повиши своята себестойност и ще стои в склада".
Това не е само проблем на българската индустрия, а на европейската индустрия. Сега има т.нар. Net Zero Industry Act. Този законодателен пакет трябва да разшири своето действие, за да обхване всички базови индустрии. Защото дори и да произвеждаме продукцията тук, ако внасяме материалите отвън пак продължаваме да сме зависими, а в момента има интерес и към стратегическа автономия и т.н., добави събеседникът.
Планът "Климат - енергетика" е динамичен документ и по регламент на ЕК той подлежи на актуализация на всеки три години. Нашият план "Енергетика и климат" започна да се изработва 2019 година и 2020 влезе в сила. Малко сме закъснели с актуализацията и последният срок, в който трябва да предадем вариант на актуализацията в Еврокомисията без да ни грозят наказания е края на този месец. През февруари имахме готовност с този план, от Еврокомисията върнаха бележки, които сега са отразени. Има енергийно моделиране, което е завършено. Постигнат е консенсус между различните документи, което е положително - интегриран е националния план, проекта за енергийна стратегия и пътната карта за климатична неутралност. Тези документи не се бият помежду си, въпреки че вътре в тях има различно моделиране и е нормално да има разлики. Този документ очертава пътят на цялата икономика за постигане на целите за климата, за климатична неутралност, сподели инж. Ивайло Найденов.
"Планът дава една рамка, в която трябва да се действа. Той е като маркировката по пътищата, въпреки че само 20% от парниковите газове в България се излъчват от индустрията".
Този документ очертава пътя на постигането на целите за климатична неутралност, защото в него са отразени мерките, които трябва да се предприемат в абсолютно всички отрасли, каза още гостът. "Той представя и взаимовръзките в отделните отрасли. Отново енергетиката има централно място в него, тъй като това е най-големият емитер на парникови газове, но вътре вече се взимат мерки за индустрията, за селското стопанство, за областта на услугите. Също така вече няма годишни планове по енергийна ефективност, а те са интегрална част от този План Енергетика и климат, тоест вътре залагаме и целите по енергийна ефективност и как ще ги спазим и постигнем".
"Това е един важен документ, защото ни дава междусекторните връзки, а за нас той е още по-важен, защото явно показва какво ще се прави с индустрията, тъй като до сега повечето документи бяха фокусирани върху енергетиката".
Планът "Климат - енергетика" е много важен, защото поема ангажименти към индустрията, как трябва да стане тяхната декарбонизация, защото до сега например при Пътната карта за климатична неутралност, фокусът винаги е бил върху енергетиката, върху въглищните региони. А тежката индустрия беше оставена назад, каза Найденов. "За нас е много важно, че вече има някаква конкретика и има поети ангажименти за подпомагане на индустрията в пътя й за декарбонизация, тъй като, за да се постигнат целите за т.нар. нетна нула са необходими много технологии, които все още не са пазарно зрели".
"Например имаме процесни емисии, които не са от изгаряне на гориво, не можем да електрифицираме - напр. в циментната индустрия, в химическата промишленост. Ако искаме нетна нула, трябва по някакъв начин тези емисии да ги уловим".
Падна ли нивото на енергийната сигурност в България? Застрашена ли е адекватността на енергийната система у нас?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.