Това, което се случва в лабораторията като елитарана наука, да бъде комуникирано на разбираем език за хората, за да има някакъв смисъл и бизнесът да припознае решенията. Комуникацията между бизнес, наука и държава често е много сложна и се говори на „различни езици“. Бизнесите искат бързи решения и печалби от инвестициите си, но научните решения изискват повече време и в зародиша си те са рискови за инвестиции. Вижда се предпазливост от родните стартъпи да инвестират в биотехнологии, за сметка на засиления интерес от чуждестранни инвеститори, това коментира проф. Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Института по молекулярна биология при БАН, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Науката в България успява да прогресира на фона на политическата криза, въпреки че нестабилността в управлението води със себе си проблеми с финансирането на научната работа, каза Георгиева. Тя допълни, че в научните среди се създават академични хъбове, които отделят учените от света, което е добре за науката, но не дава добър пример в обществото.

В България предизвикателствата пред науката са нуждата от мултидисциплинарен подход, който да обединява експерти от различни области, а това трябва да започне от образователната система. Също така финансирането и достъпът до него е пречка за учените в страната. Гостът допълни, че има нужда от комуникация и поглед към международната наука.

„Това, което се случва в лабораторията като елитарана наука, да бъде комуникирано на разбираем език за хората, за да има някакъв смисъл и бизнесът да припознае решенията. Отдавна се занимаваме с комуникация на науката и ако преди това не беше признато като академизъм, то днес все повече се обръща внимание. За да бъде чута по-добре тази наука, освен комуникация на науката от хора, които могат да говорят разбираемо, много важно е да има експерти, които са с научен бекграунд.“

Комуникацията между бизнес, наука и държава често е много сложна и се говори на „различни езици“, но не е невъзможна. Гостът обясни, че често бизнесите искат бързи решения и печалби от инвестициите си, но научните решения изискват повече време и в зародиша си те са рискови за инвестиции. Тя допълни, че все пак се вижда интересът на фондове за рисков капитал и отделни бизнеси да инвестират в иновации в науката.

„Аз мисля, че иновациите са основният път към икономически просперитет, особено в съвременния свят, когато живеем в бързо развиваща се екосистема, във всяко едно отношение. Именно иновациите, основаните на научни изследвания, са в основата на това един прогрес да върви в правилната посока. Знаем, че днес имаме много сериозни предизвикателства, свързани с демографската криза, с образователната система, с изхранването на човечеството, опазването на околната среда – всичко това трябва да бъде базирано на иновации, които да подобрят качеството на живота на човека и подхода ни за опазване на околната среда, климата. Иновациите са горивото на двигателя, който движи човечеството.“

Вижда се предпазливост от родните стартъпи да инвестират в биотехнологии, за сметка на засиления интерес от чуждестранни инвеститори. Трябва да има засилена комуникация за силата на сектора на биотехнологиите. Гостът обясни, че наблюдава интерес у медицинските специалисти да използват иновациите в науката и да ги прилагат в ежедневната си работа. Единственият минус е, че този процес се случва, като се прилагат чуждестранни иновации у нас, докато може би трябва да се засилят родните разработки.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Палмизано: За големия риск в технологиите е нужно правителството

Фалшивата наука, генерирана от мелниците за статии, ще се влоши с AI

Разкриват тайните на дълголетието и как можем да живеем до 100 г.

Български екип изследва "бягащите сенки" при последното пълно слънчево затъмнение