Интернационализацията е ключова за образованието, като често се говори за това, че има намаляващи випуски на завършващите гимназиите и в университетите остават незапълнени места. Един естествен път за проверка на това, дали тези места могат да бъдат запълнени с чуждестранни студенти е, като се улесни техният прием. Привличането на такива студенти би имало краткосрочен финансов ефект, както и дългосрочно заздравяване на външнополитически и икономическите връзки с други държави, това коментира доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ "Св.Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

TWIN4ECO е стандартен туининг проект за привнасяне на научен и образователен капацитет от водещи университети към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Това е вторият осъществен проект в тази насока, като тези проекти заздравяват връзките с университетите-партньори, каза Георгиев. Сега Стопански факултет работи с 4 европейски университета по 2 основни изследователски теми – моделиране на енергийни пазари и иновации в енергетиката.

В програмата се предвиждат и допълнително финансиране за докторанти, под формата на стипендии. Проектът се финансира по НПВУ, като Стопански факултет планира в следващата година да развие редица дейности.

„Новите възможности включват месечни стипендии в случая на докторантите, както и допълнителни средства за публикационна активност и мобилности. Това, което обикновено е трудност за млади учени е, че обикновено няма досатъчно средства от бюджетите на университетите за реализиране на мобилност и участие в конференции. Опитваме се през проекта да подпомогнем тази дейност."

Проблемите пред научната работа у нас са свързани с липсата на бюджет за мобилност особено извън ЕС, както и базовото заплащане. Младите учени трудно ще бъдат привлечени към изследователските центрове и университетите, ако базовото заплащане, на което те разчитат предимно, не се подобри. Също така има нужда от развитие на научната инфраструктура, което да подобри средата за младите.

След напрежението между висшите училища и управляващи, което ескалира в началото на годината, гостът смята, че нещата изглеждат по-спокойни и се надява да се реши въпросът с финансирането и в бъдеще да се отделя повече внимание на проблемите на сектора. Той допълни, че базовото заплащане е от голяма важност за младите, които искат да започнат работа в сферата.

Ключов път на развитие в образованието би трябвало да бъде интернационализацията.

„Много се говори за това, че има намаляващи випуски на завършващите гимназиите и в университетите остават незапълнени места. Един естествен път за проверка на това, дали тези места могат да бъдат запълнени с чуждестранни студенти е, като се улесни техният прием.“

Гостът обясни, че в България административните пречки пред привличането на чуждестранни студенти са по-големи от други държави. Привличането на такива студенти би имало краткосрочен финансов ефект, както и дългосрочно заздравяване на външнополитически и икономическите връзки с други държави. В момента у нас процентът на чуждестранните студенти е около 8%, което е по-ниско от други, сравними с България държави. Гостът допълни, че таксите за образование и стандартът на живот у нас привличат чуждестранни студенти, а университетите трябва да създават нови програми на английски език за тази цел.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

България е в топ 4 в ЕС по неработещи и неучещи млади хора

Замръзнали в миналото уебсайтове - показател за нивото на българското образование

Младите губят интерес към банковото дело, но са привлечени от капиталовите пазари

Няма как да очакваме повече от университетите със сегашния модел на финансиране