Наблюдава се голям дял на правителственото потребление в структурата на БВП в страната. Това се дължи на ръста на държавния сектор, включващ държавни поръчки и проекти, изпълнение на европейски програми и програми по НПВУ. Всяко правителствено потребление, започва като вземане, като това вземане е най-често от предприятията и в по-малък дял от домакинствата. За да може големият обем депозити в банките да се трансформират в инвестиции, е нужна инициатива на хората и предприятията, но увеличаващият се държавен сектор намаля тази възможност, това коментира Красен Станчев, икономист, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Данните на НСИ за ръста на БВП през първото тримесечие на 2024 г. и за инфлацията, които излязоха миналата седмица, прогнозират ръст на БВП от 1,7% тази година, което е много близко до общата прогноза от 1,8%. Това е обяснимо, тъй като първото тримесечие никога не е най-силното през годината, каза Станчев. Интересното в доклад за структурата на БВП е относително големият дял на правителственото потребление, но това не е новост за тази година.

Още по темата

Месечната инфлация у нас спада, а годишната за април изравнява тази в еврозоната

Гостът обясни, че това се дължи на ръста на държавния сектор, включващ държавни поръчки и проекти, изпълнение на европейски програми и програми по НПВУ. Той допълни, че всяко правителствено потребление, започва като вземане, като това вземане е най-често от предприятията и в по-малък дял от домакинствата.

В последните 10 години основният двигател на БВП е потреблението на домакинствата. Това, което в последните 5 години изглежда тревожно е ниският дял на инвестициите. За пандемичния период това е обяснимо, но не се вижда относително подобрение. От друга страна данни на БНБ сочат, че дори и малкото направени инвестиции в този период са направени относително добре и дългосрочно с визия за бъдещето.

„Всяка икономика има някакъв потенциал и когато има период на много големи инвестиции, какъвто е периодът до 2008 г., то след това остават инвестициите, които продължават да работят, но страната няма как да поема повече, поради различни причини – демографски или конкуренция. Има по-конкурентни направления за привличане на чуждестранни спестявания, което е чуждестранната инвестиция, отколкото е България. Третият проблем е върховенството на закона и правото.“

Вижда се изключително голямото количество на депозитите в банките, но то не се трансофрмира в бъдещи инвестиции. За да се случи това е нужна инициатива на хората и предприятията, но гостът обясни, че увеличаващият се държавен сектор намаля тази възможност. Друг фактор е психологическата нагласа на хората, които предпочитат да имат спестени пари, при евентуални икономически трусове. Също така инициативите за инвестиции и плановете на предприятията не могат да догонят изключителния ръст на доходите у нас.

Още по темата

Приемането на еврото ще подобри управлението на ликвидността на публичните финанси

Обемът на отпуснатите жилищни кредити в страната достига много високи нива. Според госта има няколко фактора, които влияят на този феномен. Първият включва високата инфлация през изминалите години, която кара потребителите да търсят продукти, които биха си запазили цената. Вторият фактор е свързван с ниските лихви по жилищните кредити в България.

„Поддържането на ниски лихвени проценти по жилищните заеми означава, че има достатъчно ресурс и онези, които биха инвестирали в България от чужбина или в страната, трябва да бъдат готови да използват тези ниски лихвени проценти. Защото ниските лихви по жилищните заеми се отразяват на цялото равнище на лихвени проценти, което означава, че в една ситуация на промяна като приемане на еврото ще има стрес и допълнителни проблеми, поради изравняване на традициите по минимални задължителни резерви. Това, което може да се направи е по някакъв регулаторен начин да се вдигнат разходите по жилищни заеми.“

Данните на НСИ отчитат отрицателна инфлация за месец април (-0,3%) и намаляващата такава на годишна база, но се вижда повишение на средната брутна заплата у нас. Това крие инфлационни предпоставки, тъй като продължаващата предизборна ситуация в последните години у нас води до увеличаване на социалните разходи за пенсии, повишение на МРЗ и тн.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Структурните реформи не трябва да спират, след като покриете критериите за еврозоната

Ръстът на БВП на ЕС през 2023 г. се е забавил рязко спрямо предходната година

България е трета по ръст на БВП в ЕС за 2024 г. по прогноза на ЕК

SOFIX е лидер по ръст сред съседите през 2016