Патентният данък за гъбарите изветлява сектора и дава равен старт на всички в него
Росен Иванов, председател на Асоциацията на ловците на трюфели в България, в "Бизнес старт" 02.05.2024 г.
Обновен: 11:09 | 7 май 2024
Алтернативният данък ще помогне за изсветляването на сектора, като вече гъбарите плащат и осигуровки. Но все още секторът се нуждае от някои законови промени, за да функционира правилно. Патентната такса се плаща месец в аванс, което дава несигурност на търсачите, тъй като не могат да предвидят метеорологичните особености на следващият месец и дали ще има трюфели, това коментира Росен Иванов, председател на Асоциацията на ловците на трюфели в България, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Запазването на патентния данък (познат и като алтернативен данък) за гъбарите означава, че секторът излиза на светло и събирачите могат да работят спокойно, каза Иванов. Патентният данък означава, че всеки търсач в бранша ще плаща 196 лв., в които се включват здравни, социални и пенсионни осигуровки, както и получават разрешение за събиране, като самият данък е 30 лв и е включен към тази сума. Гостът допълни, че по този начин секторът се изсветлява и търговците не може да правят измами.
„Сега вече ние сме професия и може да изискваме от държавата. Всичко ще е легално и всички имаме равен старт, когато влезнем в горите и съответно търговците, когато излязат на пазара.“
Все още секторът се нуждае от някои законови промени, за да функционира правилно. Гостът каза, че една от тях е начинът на плащане за патент, тъй като в момента се плаща за месец в аванс. Той обясни, че често в този бранш не е сигурно какви ще са метеорологичните особености на следващият месец, които влияят значително върху гъбите. Това поставя събирачите в позиция – да платят без да знаят дали въобще ще има какво да добиват.
В момента липсва и календар за изкупуване, като всички сдружения на търсачите на трюфели се борят за такъв. Гостът обясни, че главният проблем на брашна е копаенето на зелена гъба, преди тя да е узряла, след което се продава на търговците и по този начин изчезват находищата на трюфели в страната.
В България няма култура на консумация на трюфели, за това над 90% от събраните количества се изнасят за Западни страни, основно за Италия, Франция и Испания. Гостът обясни, че миналата година търговците у нас са предлагали много ниска изкупна цена на събирачите. Сега с навлизането на повече чуждестранни търговци, бранша се надява на по-добра цена.
В България няма определен район, в който да се събират трюфели, като цялата страна е богата на тях. Гостът сподели, че у нас хората, издържащи се изцяло от търсенето на трюфели са между 20 000 и 30 000.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването може да намерите тук.