Пауъл разсея съмненията, че Федералният резерв ще направи реверанс към държавната администрация и ще намали лихвените проценти предвид предстоящите избори. На този етап не са налице макроикономически обстоятелства за това и за това Фед няма да прибързва. Федералният резерв комуникира и нещо много важно - темпът на намаляване на неговия портфейла от ДЦК ще се намали и то много съществено - от 60 млрд. на месец до 25 млрд. на месец. Това е сигнал за пазарите, че Фед ще разхлаби в известна степен политиката си на количествено затягане, което също е сигнал в посока евентуално разхлабване на паричната политика в бъдеще. Това каза Борис Петров, финансист, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
"Фед концентрира своите покупки в секторите, които са в средносрочен и дългосрочен план, тоест 3 до 10 години. Там имаше доста значим ефект върху доходността по ДЦК, където отбелязахме едно намаление с около 9 базисни точки при 10-годишните ценни книжа. Всъщност все пак трябва да кажем, че като цяло изявлението на Федералния резерв доведе до по-ниска доходност в дългосрочните и средносрочните сегменти на кривата на доходност. Което също е важен пазарен сигнал".
Фед направи прочит на последните данни за икономиката на САЩ и разбира се без изненада сигнализира, че на този етап не са налице достатъчно условия, за да предприеме евентуално намаляване на лихвите по федералните фондове, както пазарите очакваха в началото на годината, коментира гостът.
"В пазарните очаквания бяха инкорпорирани три намаления с по 25 базисни точки, като се считаше, че Фед ще стартира в началото на месец юни. А това, което Фед сигнализира, беше, че не можем да очакваме толкова рано намаление на лихвите по федералните фондове, заради упоритата инфлация, която намаля съществено, но все още не са налице условия, които да оправдаят разхлабване на паричната политика".
Както крайните потребители, така и междинното потребление в САЩ, остават достатъчно силни, за да можем да очакваме по-съществено намаляване на инфлацията, а и безработицата също остава доста ниска. При този силен пазар на труда, все още е твърде рано да очакваме устойчиво намаляване на инфлацията до целевото равнище от 2%, подчерта Петров.
На въпроса доколко решенията на Фед ще се водят от предстоящите президентски избори в САЩ събеседникът изтъкна, че по време на пресконференцията председателят на Фед е отговорил директно на един такъв въпрос. "Той анонсира, че Фед не се съобразява с политическия цикъл. Той посочи, че това са четвъртите президентски избори в рамките на неговия мандат, като член на Федералния резерв. Разсея съмненията, че Федералният резерв ще направи някакъв реверанс към държавната администрация и ще намали лихвените проценти. На този етап не са налице макроикономически обстоятелства за това и за това Федералният резерв няма да прибързва".
"Грешките от 70-те години са все още пресни в историята на Федералния резерв, когато след първия инфлационен шок Фед избърза (през 1975-1976 година) да намали лихвените проценти. Това доведе до един втори инфлационен шок, което беше вече доста фатално за доверието в антиинфлационната политика на Фед".
Преди пресконференцията пазарите си задаваха и въпроса дали въпреки риториката на Пауъл, насочена към запазване на лихвените проценти, е възможно те да бъдат повишени, но Пауъл разсея и тези съмненията, каза още гостът. Той каза, че председателят на Фед е посочил, че не са налице някакви обстоятелства за евентуално повишаване на лихвата, най-вече поради това, че няма "трайни доказателства, че има условия инфлация да се усили в бъдеще".
"Но геополитическата ситуация остава достатъчно нестабилна и евентуално ескалиране на напрежението в Близкия изток може да окаже доста силно влияние върху цените на петрола. Ако те надминат едно равнище от 90-100 долара за барел, тогава това може да се окаже един важен фактор, в който Фед да преразгледа паричната си политика в контекста на появилите се инфлационни очаквания".
Все пак ситуацията към момента не налага подобни действия и за това Фед сигнализира, че не е налице необходимост от увеличаване или намаляване на лихвения процент, изтъкна финансистът.
За вероятността от разколебаване на ЕЦБ по отношение на политиката на повишаване на лихвените проценти гостът каза:
"Аз не очаквам някакви причини за разколебаване от ЕЦБ. Въпреки че темпът на растеж в еврозоната изглежда положителен за първото тримесечие, той е едва 0,3% на тримесечна база, което е доста под дългосрочният тренд за икономически растеж на еврозоната и това налага ЕЦБ да преразгледа своята парична политика и очаквам през месец юни ЕЦБ да предприеме действия в тази посока".
Как се отразиха сигналите, които Фед дадоха на европейската търговия?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.