Българската икономика е била в разцвет, когато политиците не са се бъркали (много)
Проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС и писател на "Стопанска България 1879-2008", в "Бизнес старт" 19.04.2024 г.
11:45 | 19 април 2024 Обновен: 00:25 | 20 април 2024
Автор:
Георги Месробович
Книгата "Стопанска България 1879-2008" разказва за икономическото и предприемаческото състояние на страната през годините след освобождението. Може да се отбележи, че една от грешките, допускана в българската икономическа история, е това че държавата често официално обявява, че ще насърчава индустрията, а от друга страна се облага изключително тежко същата индустрия, което дава противоречиви сигнали и на предприемачите, това коментира Проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС и писател на "Стопанска България 1879-2008", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
България никога не е била начело на негативните икономически класации, но хората имат навика да украсяват и историята, страната ни исторически е разполагала с добри предприемачи, които заслужават уважение, каза Пенчев. Политиците винаги са се опитвали да бъдат водещата сила, но след освобождението нормативната база, икономическите настроения в Европа и финансовата база у нас ги ограничават.
Един от най-големите спорове през годините в Народното събрание е именно по темата за бюджета и неговото управление, което се вижда и до днес. Гостът обясни, че дори и в миналото са намирани начини да се харчат непрозрачно средства. Харчовете най-често са насочени в сектора на военните доставки и публичните строежи. Той допълни, че управленците правят дадени разходи, като после ги представят за изключително спешни и важни за националната сигурност.
Данъчната система през годините след освобождението до днес е обект на полемика. В края на XIX в. в България се прилагат натурални данъци, заради слабата монетизация на икономиката, като в един момент се стига до това, че най-бедната част от общество плащат огромен процент от доходите си. Това води до бунтове, а за потушаването им е била нужна намеса на военните и се е стигнало до човешки жертви.
Икономическите грешки, които са се допускали преди, се повтарят в историята, но нов начин.
„Една от грешките, която много често се пренебрегва и се третира положително, е отношението към индустрията. От една страна държавата официално обявява, че ще насърчава индустрията, а от друга страна се облага изключително тежко същата индустрия, което дава противоречиви сигнали и на предприемачите. Оказва се, че в края на 30-те години на ХХ в., Общият капитал вложен в Българската индустрия е около 5,5 милиарда лева, това обаче се дължи на 2,8 милиарда от държавата под формата на несъбрани данъци, облекчения и т. н. Изглежда, че половината ни индустрия още в началото е създадена от държавата, което носи със себе си известно усещане за несправедливост у хората, защото ако насърчаваш индустрията и определена социална прослойка, другите хора, които плащат данъците за насърчението, не са особено щастливи.“
В миналото е съществувала идеята, че държава без индустрия ще се превърне в нечия колония, но често се забравя моделът на дребно земеделие на пазарен принцип, който Дания прилага в миналото. Днес дребните земеделци са изправени пред много трудности, а кооперирането не е желано. Гостът обясни, че в миналото кооперацията е била много по-добре разпространена, като често е била средство за печалба на държавни средства.
Валутата винаги е играла пасивна роля в Българската икономика, като не ѝ е попречилa или помогналa. Това подсказва, че трябва обществото да не е толкова агресивно и притеснено настроено към приемането на еврото у нас.
У нас предприемачите исторически са изправени пред финансови ограничения и лоша инфраструктурна свързаност със света и Европа. За това българските предприемачи, успели да се наложат на световния или европейския пазар в даден сектор заслужават уважение.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.