Цената на златото достигна нов рекорд от $2365 за тройунция в понеделник (8 април) и нищо не показва, че ръстът може да спре или да последва дълбока корекция. Най-голямото увеличение в търсенето на злато е от централните банки, основно на страните от BRICS, които попълват своите резерви като защита от геополитически рискове. Това коментира Крум Атанасов, собственик на iGold, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

По данни на Световния съвет по златото (World Gold Council) през м.г. централните банки са придобили 1037 тона монетарно злато през 2022 г., като най-активна е била Китайската централна банка с 225 тона.

По-високите цени на златото няма да охладят ентусиазма на централните банки от BRICS. Страните от тази организация имат планове да създадат обща валута, за да избегнат влиянието на долара и санкциите. За да постигнат това, те трябва да имат златни резерви, които да са поне еквивалентни на Запада, добави събеседникът.

„За момента ситуацията е такава, че всички страни от BRICS притежават официално около 6000 тона злато, докато Западният свят (САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Италия и други) държат над 21 000 тона. За да могат страните от BRICS да създадат подобен тип валута в близките 10-15 г., централните им банки трябва да притежават повече злато. Така че покупките на злато от централните банки са гарантирани, вкл. от централните банки на Западния свят.“

Друга основна причина за динамиката при златото са ясните намерения на Джером Пауъл, председател на Фед, да свали лихвите на три стъпки до края на 2024 г., за да стимулира американската икономика. Това кара цената на благородния метал да отбелязва постоянен ръст от началото на годината, каза Атанасов.

„Не мога да кажа, че ефектът от предстоящото сваляне на лихвите е изконсумиран напълно. Този ефект не е единствен – имаме подкрепата на централните банки, имаме и геополитическото напрежение, което продължава с войната в Украйна и конфликта между Израел и „Хамас“. Подобни продължителни конфликти обикновено създават несигурност в световен мащаб, което допълнително подкрепя златото като актив.

На въпрос дали има риск инвеститорите да вземат грешно решение и да купят злато „на върха“ (или на сравнително висока цена) под влияние на FOMO ефекта (Fear of missing out), след което цената да падне и това да се отрази на доходността на инвестицията, Крум Атанасов отговори:

„Такъв ефект реално няма, защото никой не насажда FOMO в момента. Няма толкова голяма мания покрай златото и среброто. Американският долар не прави някакви невероятни движения в посока нагоре, за да се очаква, че цената на златото може да падне. Имаме факторите „геополитика“ и „централни банки“, както и ясни намерения от Фед и ЕЦБ за сваляне на лихви.“

Нормално е след подобен голям ръст да има някаква корекция, но от друга страна няма данни, които да показват защо трябва да се случи тази корекция. В конкретния случай златото по-скоро беше изненада за пазарните участници, а не толкова да е насаждано FOMO по някакъв начин. Не мога да кажа, че има някаква причина, поради която може да очакваме нещо повече от временна локална корекция в цената на златото, добави Крум Атанасов.

Той каза още, че в настоящата ситуация се вижда как Лондон и Ню Йорк губят формирането на цените за физическия метал и в страни като Китай цените са по-високи. Сходно е и положението в Турция - в момента там златото се изкупува на по-висока цена, отколкото се продава в България и в западната част на света, каза Атанасов.

Целия коментар може да гледате във видеото.

Материалът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.