Централните банки направиха рекордни покупки на злато през 2022 и 2023 г., които надхвърлиха 1000 тона годишно. За справка, в предходни години (2020 г.) нетните покупки бяха между 250 и 300 тона, тоест има трикратно увеличение на активността на централните банки. Всичко това се случва след започване на военните действия на Русия срещу Украйна, след нарастването на геополитическите рискове и изострянето на напрежението, вкл. между САЩ и Китай за Тайван. Това коментира финансистът Борис Петров в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Политиката на изостряне на отношенията със САЩ, на глобална конкуренция, води до промяна в структурата на китайските валутни резерви, обясни Петров.
„Китай постепенно редуцира експозицията си към американски държавни ценни книжа и вече е на второ място по този показател след Япония. В същото време Пекин започна процес на инвестиции в други активи, вкл. в злато и валути на развиващите се държави от групата БРИКС. Тези валути имат по-скоро политическа стойност за Китай, отколкото икономическа, защото те не се славят с особена стабилност. Кредитното качество на тези държави също не отговаря на американския дълг“.
Данните на Световния съвет по златото (World Gold Council) показват, че през 2022 г. централните банки и други институции са закупили 1082 тона злато, а през 2023 г. - 1037 тона. Най-активна е била Централната банка на Китай (The People's Bank of China), която е придобила 225 тона злато през 2023 г. - най-високото ниво за последните 4 десетилетия. Златните резерви на китайската централна банка достигат 2235 тона към края на 2023 г.
Активни купувачи на злато през миналата година са били и централните банки на Полша, Сингапур, Либия, Чехия и Индия.
„Поведението на централните банки е основна причина за ръста в цената на златото. Другата причина е очакваното намаление на основните лихви, което рано или късно ще се случи предвид редуцирането на инфлацията в индустриалните държави. Това практически намалява т. нар. cost of carry (алтернативната цена на инвестиране в злато) и улеснява инвестициите в злато.“
Цената на златото в последните дни подобрява рекорд след рекорд. Фючърсите на благородния метал с доставка през юни вече докосват нивата от 2350 долара за тройунция (31,1 грама), като само за месец те поскъпнаха с над 8%.
Централните банки поддържат част от своите резерви в злато. В развитите индустриални държави златото формира средно 10-15% от международните валутни резерви, докато за Китай и Япония нивото е по-ниско - около 5%. Това показва, че тези банки могат да търсят допълнителна диверсификация с нарастването на техните валутни резерви - чрез инвестиции в злато, обясни събеседникът.
Покупките на централните банки вече доближават по стойност втория най-голям сегмент от пазара на злато – кюлчета и монети. През 2023 г. в световен мащаб са закупени 1190 тона злато под формата на кюлчета и монети. Най-голям е сегментът на покупките на злато през бижутерийния сектор, които се оценяват на 2093 тона за 2023 г. За първите два месеца на 2024 г. най-активните централни банки на пазара на злато са Китай, Турция, Индия и Казахстан.
Много развиващи се държави реализират излишъци, натрупват резерви и това ще води до повишено търсене на злато. В същото време добивът на злато в световен мащаб нараства с бавни темпове. Всички глобални структурни промени в търсенето на ценния метал водят до такива резки и краткосрочни ценови изменения, добави Борис Петров.
„Разбира се, в дългосрочен план едва ли ще се запазят тези изключително високи нива на търсене от страна на централните банки. Още повече, че производителите на злато традиционно хеджират своя добив чрез форуърд продажби и така те постепенно ще балансират това засилено търсене, което наблюдаваме през последните две години.“
Динамиката в цената на златото напоследък е и резултат от ротацията, която наблюдаваме в последните месеци - на инвестиции извън фондовия пазар в САЩ, който достигна едни „космически нива“, особено при технологичните компании. Вече са сериозни съмненията за прегряване на в този сегмент. Съответно голяма част от институционалните инвеститори се преориентират към инвестиции в стокови активи (суровини) и техни деривати, вкл. и в злато. Идеята е, че с намалението на лихвените проценти този вид активи ще имат по-обещаваща възходяща перспектива, каза Петров.
„Разглеждам тази ротация в инвестиционните портфейли като процес, който ще наблюдаваме и през това (второ) тримесечие. Ще наблюдаваме вероятно възходящо движение в тези сегменти (суровини) за сметка на фондовия пазар, в частност може би на технологичните компании.“
Целия коментар може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.