Основният проблем пред образованието в ЕС е, че продължава да е работа на националните държави, а те в много по-голяма степен решават въпросите по политически начин. Образователните промени на ЕК правят вътрешната миграция в ЕС по-лесна, като въпросът за България е дали страната е в ситуация, в която ще извлича ползи от това. България е добра дестинация за образование и живот на студенти от ЕС и не само. И страната ни може да спечели от подобна промяна, това коментира доц. Тодор Ялъмов, заместник-декан "Научно изследователска дейност, иновации и проекти" на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

ЕК представи три инициативи за напредък в сътрудничеството между висшите учебни заведения, а крайната цел е да се създаде европейска образователна степен.

Планът за европейската диплома се обсъжда от години и се провеждат няколко пилотни програми, които предлагат такива дипломи на завършилите, каза Ялъмов. Тя се дава на студенти, обучаващи се по програми в два или повече университета едновременно. Той допълни, че вторият пакет на ЕК ще определи дали ще има съществена промяна, тъй като той засяга оценката на качеството и националните системи за акредитация. Големият проблем е, че образованието се регулира на държавно ниво, а не преминава към единен европейски пазар.

Предвижда се да има единен орган, който да отговаря за сектора на европейско ниво, но гостът е скептичен, тъй като всяка държава има собствен поглед и стратегия над образованието си. Гостът смята, че устойчивото решение  е признаването на всички дипломи предоставяни от държавите-членки, като за да е възможно някои университети и програми ще загубят акредитация.

Признаването на дипломата е несъществен въпрос при работа в частния сектор, тъй като бизнесът оценява степента на образование и квалификации на база негова преценка за кадрите, постъпващи на работа. Проблемът идва при заемането на държавна и публична позиция.

„Основният проблем пред образованието в ЕС е, че продължава да е работа на националните държави, а те много повече решават въпросите политически, включително в България – начина на финансиране на висшето образование е политически въпрос, а не въпрос на конкурентоспособност и на национално развитие.“

Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е в процес за получаване на необходимите вътрешни акредитации за подобна програма, предоставяща европейска диплома, с 3 други университета в Европа.

„Виждаме какви проблеми има и основният е, че националните системи за акредитация не са направени за най-добрите. Те са направени да гарантират да се движиш в една посока и да не правиш много резки движения, за да не се обърка нещо. Обикновено са сравнително затворени, както и статута на преподавателите е тема, която ще предизвика голям дебат.“

Гостът очаква, че такава диплома лесно би била приложима за икономическите, останалите социални науки и някои инженерни специалности.

Тези промени повдигат въпроса дали ще се засили изтичането на мозъци към водещите страни в ЕС. Гостът обясни, че тези мерки на ЕК правят вътрешната миграция в ЕС по-лесна, като въпросът за България е дали страната е в ситуация, в която ще извлича ползи от това. Той допълни, че България е добра дестинация за образование и живот на студенти от ЕС и не само. В момента Стопански факултет към СУ е привлякъл най-много германски и италиански студенти по програмата "Еразъм".

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Борбата с неравенствата изисква цялостен подход, а не фиксация върху данъците

Овластяването на учениците създава добро партньорство между бизнес и образование

BgGPT и езиковите модели - как държавата, бизнесът и учениците да използват умно AI

AI влиза в българското образование, ще помага на учителите и ще прави уроците по-интересни