Индексът SOFIX на Българската фондова борса надхвърли 800 пункта тези дни, като това се случва за първи път от 1 октомври 2008 г. (802.94 пункта). Това поскъпване на „сините чипове“ на БФБ е нормално, след като близо 16 години те бяха избягвани от редица инвеститори. Част от компаниите в SOFIX показват много добри резултати, цените на акциите им се повишават и това вдига индекса. Това коментира Тихомир Каунджиев, портфолио мениджър в „ЕЛАНА фонд мениджмънт“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Две компании може да се определят като „ракетите“ на SOFIX в последните 12-18 месеца: „Шелли груп“ и „Софарма“, обясни гостът. Приносът на „Шелли груп“ (със старо име „Алтерко“) е най-голям, като акциите на компанията вдигнаха с над 130 точки нивото на SOFIX. „Софарма“ повиши с близо стотина точки капитализацията на индекса. Имаше и други компании, които допринесоха за ръста на SOFIX, но техният принос е по-скромен, каза Каунджиев.
При сравняването на нивото на SOFIX сега и през 2008 г. трябва да се има предвид, че повечето компании в индекса отпреди 16 години днес не са там. Оттогава до днес са останали само „Химимпорт“, ПИБ, ЦКБ, „Неохим“, „Софарма“ и „М+С Хидравлик“ (бел. ред. - от 18 март 2024 г. „Неохим“ ще излезе от SOFIX в резултат на ребалансирането на индекса). Освен това през септември 2008 г. SOFIX беше съставен от 20 компании, а сега са петнайсет, обясни Тихомир Каунджиев.
„Много инвеститори не можаха да дочакат възстановяването на SOFIX и напуснаха пазара, за съжаление. Но сега виждаме, че Българската фондова борса привлича нови инвеститори към компаниите с потенциал. Моето усещане е, че това са по-скоро спестители, които имат добро ниво на финансова култура, познават пазара и разбират, че това е добра алтернатива да си предпазят инвестициите, които досега са били в нискорискови инструменти като депозити, от инфлационните процеси.“
На БФБ има малко институционални инвеститори – обикновено хедж фондове или американски компании, управляващи частен капитал, които влизат с малки суми в дадени компании. Имаше момент, в който взаимни фондове, управлявани от чуждестранни групи, инвестираха в България, но тази тенденция вече не е налице. В акции на БФБ инвестират основно местни (български) компании за управление на активи чрез взаимните си фондове, каза още събеседникът.
„В момента на БФБ има чуждестранни инвеститори (индивидуални и институционални), но не са достатъчно като брой и обеми. По-скоро е екзотика, когато някой чуждестранен инвеститор дойде на БФБ. Влизането на България в еврозоната обаче е възможно да има положителен ефект върху развитието на фондовата борса, защото би привлякло нов клас чуждестранни инвеститори, които имат ограничение за инвестиции само в страни от еврозоната.“
Присъединяването на България към еврозоната ще реши един сериозен проблем с инфраструктурата и свързаността на българския капиталов пазар с общоевропейския. Това ще бъде изключително добър фактор за развитието на нашата борса, заяви Тихомир Каунджиев.
Надявам се това да се случи по-бързо, защото сега българският капиталов пазар е отделен от европейския. Имаме голям проблем да предложим нашите инвестиционни продукти за продажба в Западна Европа и същевременно да осигурим възможности на чуждестранните лица да инвестират пряко на нашия пазар. Има регулаторни и инфраструктурни ограничения, които няма как да преодолеем в момента, добави гостът.
„Тези изгубени 16 години в развитието на българския капиталов пазар ни отдалечиха от регионални пазари като румънския, турския и дори македонския, който се представя много по-добре в последните години. Борсите в нашия регион пострадаха много заради дълговата криза в Гърция, което принуди много инвеститори да напуснат. Сега Гърция показва стабилизиране и ако се елиминира геполитическото напрежение от войната в Украйна, регионалните пазари, вкл. българският, ще станат много интересни, защото те са изключително евтини от гледна точка на оценки и показатели като P/E (цена/печалба).”
Идеята на БФБ да има специални емисии български държавни ценни книжа, насочени към по-малките ритейл инвеститори (физически лица), е добра инициатива. Нормално е един капиталов пазар да предоставя такава възможност, но тук пак опираме до финансовата култура на българина, коментира портфолио мениджърът.
Има и други инициативи, които трябва да се случат. На първо място - България трябва да стане интегрирана част от европейския механизъм за клиринг и сетълмънт. Механизмът в момента е изключително тежък и ни ограничава в привличането на чуждестранни инвеститори. Клиринг инфраструктурата е един от основните проблеми пред създаването и функционирането на истински Съюз на капиталовите пазари в ЕС, добави гостът. Ако пазарите се слеят реално, ще бъде по-лесно ценни книжа на български компании да се предлагат на чуждестранни брокери и оттам на чуждестранни инвеститори, каза той.
Материалът не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.