Последният пакет от мерки срещу доставките на руски алуминий не бе приет, но се очаква съвсем скоро да бъде факт и да бъде силно ограничен вносът на блоков алуминий от Русия. В момента на европейския пазар Русия присъства с около 1 млн. тона алуминий на блок, което е около 8-9% от необходимото количество суровина за производство от европейската цветна индустрия. Търсят се варианти за рестартиране на производства и замразени към момента алтернативни доставчици. Това заяви Никола Рангелов, председател на УС на БАМИ в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
Световният лидер за производство на алуминий е Китай, но те са и най-големия консуматор предвид факта, че алуминият е предназначен предимно за автомобилната индустрия и за електрониката.
През 2018 г. когато спря търговията с Rusal – руския алуминиев производител, за няколко дни цената се качи с около 35% на Лондонската метална борса, което много изнерви пазара и се нарушиха някои вериги. Не е възможно руският алуминий да заобиколи европейските санкции през алтернативни пътища, тъй като това е некоректна игра, а металургичните предприятия обичат да играят коректно и да са почтени. По-скоро е възможен друг ефект - крайната продукция на вече готови изделия ще дойдат с леко завишени цени, коментира Рангелов.
Според Рангелов най-засегнати от санкциите в Европа ще бъдат предприятия, занимаващи се с производство на продукти от алуминий – профили, екструдирани, пресовани изделия, като заводът Алкомет в Шумен и заводът Военна рампа.
Във връзка с количеството алуминий, което България внася, Рангелов сравни данните от 2020 г., които показват 104 хил. тона, а за 2022 г. - 144 хил. тона. Това е нарастване с около 38% на общото количество, което България е внесла.
„Ако тогава сме били 56% зависими от руския алуминий, сега имаме спад до 29%. Отделно от традиционните си доставчици България значително е увеличила вноса на алуминий от страни като Турция, Гърция, Бахрейн и ОАЕ. Това показва, че се търсят алтернативи и се намират.“
При цветните метали цените се определят на Лондонската метална борса със съответните премии за доставка, които се сумират и получават като се пресметнат всички разходи по доставката за съответния клиент. Напрежението в Червено море ще увеличи цената както за ЕС, така и за пазара на САЩ.
„По отношение на развитието на търговията на Лондонската метална борса се очаква нещо, което не се е случило, но пазарът е готов да поеме тези флуктуации, тъй като за санкциите се говори от месеци, но до момента не са реализирани.“
ЕС съвместно със САЩ подготвя създаване на търговски съюз, който ще ограничи достъпа на доставчици от трети страни, работещи при непазарна икономика, а това ще балансира цените. В САЩ се прилагат тарифни ставки -25% на стоманата, 10% за алуминия, които оказват влияние върху пазара, отбеляза Рангелов.
„Всички тарифни ограничения бяха наложени от администрацията на Доналд Тръмп и вероятно той ще бъде последователен при евентуална победа.“
Предизвикателствата пред металургията са свързани предимно със суровинно обезпечаване с работна сила, технологии и др. България е от страните, които е постигнала много в тази посока. Нашите металургични заводи – както в учебна, така и в цветна металургия, са с най-добрите световни практики при едни отлични екологични показатели. В това отношение са много малко нещата, които биха се коригирали, за да се постигне съвършенство, смята Рангелов.
Инвестициите в металургичните предприятия у нас не са спирали и се увеличават всяка година. София Мед е пример за сериозен производител на медни продукти, които са на най-голямо световно ниво. Голяма част от монетите в ЕС - вкл. и българските, се правят от български метал.
„Българският пазар е изключително ориентиран към ЕС – ние произвеждаме продукт, а те произвеждат изделия. Лошото е, че при нас няма кой да продължи веригата след това.“
По отношение на доставки и стабилност на клиенти в металургичния сектор у нас не се очакват изненади, но той изключително много зависи от стабилността в политическото управление на страната. Ако то се запази, ще даде възможност да се реализират инвестиции от страна на предприятията с помощта на европейски фондове. В Плана за възстановяване и устойчивост големите фирми не са включени, а разчитаме на новото законодателство, свързано със суровинната независимост на ЕС, което ще ни даде възможност за нови инвестиции и технологии.
В контекста на Зелената сделка металургичните предприятия в България са изключително подготвени. България в голяма степен е готова за реализация на Зелената сделка дотолкова, доколкото обаче ще разполага с енергийни ресурси. Те обаче не се толкова зелени, колкото ни се иска.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.