Мисията на Международния валутен фонд в България, която започва днес, може да извади някои „скелети от гардероба“ на българската икономика. Брутният вътрешен продукт е на рекордно високо ниво, но се наблюдават негативни тенденции при сумата. Ръстът на брутната добавена стойност нараства с едва 0,2% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо следващия период на 2022 г. Това е в рамките на достигнатата статистическа грешка и показва, че икономиката ( индустрията , услугите и селското стопанство ) са спрели да повишат достатъчно добавената стойност и да са анализирали своя пик . Това заяви Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ , в икономически коментар за предаването „Бизнес старт“ с лидер Христо Николов.
В тази ситуация или трябва да има силно „подритване“, или трябва да нарасне търсенето на външните ни партньори. Но предвид икономическата обстановка и конюнктурата в основните партньори на България, през 2024 г. ще бъде трудно, каза Караиванов. Поводът за включването му започва на 6 март мисията на Международния валутен фонд, чиято цел е да се направи преглед на разходите за българската икономика.
Макроикономистът разполага, че през есента на м.г. МВФ са създадени като основен проблем и песимистичното отношение на българския бизнес и очакванията му за приходи през 2024 г.
Събеседникът коментира и констатира публичните финанси и данните за изпълнението на бюджета за първите два месеца на 2024 г. Новината за обявения излишък от 1 млрд. лв. към края на февруари е добра новина, но не е най-добрата новина, каза той.
„От гледна точка на публичните финанси най-щекотлива е темата за капиталовите разходи. Ако искаме нашата икономика да постигне БВП от 190-200 млрд. лв. годишно и това да бъде устойчиво ниво, размерът на инвестициите в страната трябва да бъде поне 25% от BVP и то за дълъг период от време. Това означава 50 млрд. лв. инвестиции на година, като от тях поне 20 млрд. трябва да са на държавата.“
Един от основните проблеми на българската икономика е, че държавата не може да реализира програмата за капиталови инвестиции в последната година, добави събеседникът.
Васил Караиванов коментира и изказванията за икономиката ( Георги Ангелов от „Отворено общество“ и Лъчезар Богданов от ИПИ ), че бързият растеж на ипотечното кредитиране води до надуване на балон на жилищния пазар. Данните на БНБ показват, че през януари т.г. са отпуснати нови жилищни кредити на обща стойност 430 млн. лв. ( без предоговорените кредити и тези рефинансиране ), което е ръст от 38% спрямо януари 2023 г. Това увеличение може да се изрази частично с нарастващите цени на жилищата и по-големите кредити, които банките отпускат.
„Във всеки случай ситуацията на жилищния пазар в България не напомня на балона от 2005-2008 г. Не виждам този невероятен риск, който виждат колегите. Кредитите не надхвърлят новите депозити и има достатъчно пари в банковата система. Второ - голяма част от сделките с имоти не се финансира с ипотечни кредити. Не е много сериозно да се направи извод за наличие на балон в имотния пазар само на базата на ръста на жилищното кредитиране.“
Макроикономистът коментира и мненията, че потенциалът за растеж на българската икономика се ограничава в резултата на политиката на банките в България, за да запазят ниските лихви по жилищни кредити, но да завишат лихвите и другите условия за бизнес клиентите.
Банките имат различна политика по отношение на ипотечните кредити и кредитите за бизнеса. Много кредити за компаниите се отпускат в евро и при тях лихвата зависи от Euribor, който е в диапазона 3,8-3,9%. Докато ипотечните кредити са предимно в левове, там ресурсът е привлечен от домакинствата, които все още са близо до нулата и затова лихвите са около 2,50%, заключава Караниколов.
Целия коментар може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.